Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

– 1.1/“Когато във въззивната жалба страна се позовава на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада и въззивният съд даде указания на страните относно разпределението на доказателствената тежест, длъжен ли е същият да реши делото съгласно разпределената от него тежест на доказване.“,1.2 „ В същата хипотеза, съдът длъжен ли е, след като укаже необходимостта за ангажиране на съответни доказателства в зависимост от въведените твърдения и направените оспорвания, да разгледа тези доказателства при постановяване на своето решение. 1.3“Следва ли съдът да повтори опорочените действия като укаже на страните фактите, които се нуждаят от доказване и как се разпределя доказателствената тежест за тези факти, съответно да укаже на страните за кои от твърдените факти не сочат доказателства, ако с въззивната жалба или с отговора е въведено основание за неправилност на първоинстанционното решение, касаещо нарушение на разпоредбата на чл. 146, ал. 1, т. 5 и ал. 2 ГПК“. Страната е заявила, че тези въпроси били разрешени в противоречие с изброена съдебна практика. Направено е оплакване, че представените от банката материали, направените възражения и аргументи не фигурирали в съдебното решение, определено от касатора като „липса на мотиви“, в каквато връзка са поставени въпросите- 3.1/по поредност на номерацията указана от касатора/ “Длъжен ли е въззивният съд да изложи свои собствени мотиви към решението си, като обсъди всички твърдения и възражения на страните във връзка, с които те черпят своите права, както и правните им доводи относими към тях.“ ,3.2 „ Длъжен ли е въззивният съд да направи цялостна и самостоятелна преценка на всички правно релевантни факти, от които произтичат спорните по делото права, както и да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към тези релевантни за спора факти, на които страните се позовават в подкрепа на тезите си и които имат значение за решаване на делото, както и да изложат подробни мотиви кои доказателства кредитира, кои не кредитира и защо“. Касаторът е изброил съдебни актове на ВКС, за които поддържа, че разрешават въпросите по начин, различен от този на въззивния съд, без да го конкретизира. Поддържал е и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като е развита защитната теза по отношение, твърдението, че в случая съдът неправилно е приел доказателствената тежест указана в чл. 78, ал. 1 ЗПУПС. Поставен е въпросът – „ Може ли съдът да приложи разпоредби на ЗПУПС при наличие на договорка между банка – доставчик на платежни услуги и търговско дружество – ползвател на платежни услуги на основание чл. 67, ал. 4 ЗПУПС за изключване на тяхното приложение. Страната е поддържала и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето-то ГПК като по отношение на него е преповторила изложеното във връзка с другите основания, а именно –неправилно разпределение на доказателствената тежест и необсъждане на представените материали от банката. Други доводи не са развити.