Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение. В случая, поставените от касатора-ищец въпроси не могат да бъдат преценени като обуславящи изхода на конкретното дело по смисъла на цитираната задължителна практика. Въпросите касаят изцяло правилността на въззивното решение и по-конкретно правилността на извода – обвързващо за страните ли е устното възлагане на допълнителните СМР, без да е спазено предвиденото в чл. 10, т. 3 от договора задължение за писмено уведомяване на възложителя и за писмено възлагане на работите, след като същите са били приети без възражения. Отговорът на тези въпроси предполага извършването на тълкуване на клаузите на сключения между страните договор и анализ на събраните по делото доказателства, каквото обаче е възможно само при разглеждане на касационната жалба по същество, но не е основание за допускането на касационния контрол. Отделно от това, изводът на въззивния съд, че не е осъществена процедурата по чл. 10, ал. 3 от договора, не е единствено обуславящ за отхвърляне на претенцията за заплащане на възнаграждение. Като самостоятелен аргумент за недължимост на такова е посочена липсата на предпоставките на чл. 43, ал. 2 ЗОП /отм./, доколкото от събраните по делото доказателства не са установени причините, наложили извършването на допълнителните СМР, т. е. не е доказано, че същите са непредвидени, както и че не се увеличава общата стойност на договора. Във връзка с тези съображения обаче не са поставени въпроси.