Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

1. Ако една от страните по сделката, която ищецът по делото претендира да е относително недействителна спрямо него на основание чл. 135 ЗЗД, е заличена в хода на процеса, това отразява ли се на допустимостта на предявения отменителен иск по чл. 135 ЗЗД, насочен срещу другия пасивно легитимиран ответник - страна по сделката и задължително необходим другар на заличения ответник, или делото може да продължи само с неговото участие, както е приела въззивната инстанция? 2. За допустимостта на производството при заличаването на единия задължително необходим другар на ответника по иск по чл. 135 ЗЗД? 3. За съответствието на мотивите на въззивното определение с изискването за съдържанието на съдебното определение и за съдържанието на мотивите съгласно чл. 12, чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК, респ. чл. 254 ГПК? Налице ли е липса на мотиви на въззивното решение? 4. Дали производството по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД е допустимо, ако ответникът – недлъжник и трето лице, с което е договарял ответникът – длъжник, бъде заличен от търговския регистър, предвид обстоятелството, че страните по оспорваната сделка са задължително необходими другари в процеса? 5. Допустимо ли е в настоящата хипотеза при подадени частни жалби против определението за прекратяване на производството от първоинстанционния съд при постановено решение от него в срока за обжалване на определението за прекратяване и подадена въззивна жалба против решението по делото, въззивният съд да образува отделни производства по частните жалби и да се произнася преди разглеждането на въпроса за допустимостта на производството и решението, или следва да се произнесе в едно общо производство по частните жалби и по решението? Води ли това до недопустимост на постановените определения, включително настоящото на въззивния съд? По първи и втори въпрос се позовава на противоречие с практиката на ВКС, формирана с определение №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]60230/14.12.2021 [/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. по т. д.№1822/2020 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №151/27.07.2011 г. по гр. д.№785/2010 г. на ВКС, ГК, IІІ г. о., решение №248/17.01.2011 г. по т. д.№224/2010 г. на ВКС, ТК, IІ т. о. и решение №187/19.03.2010 г. по т. д. №135/2009 г. на ВКС, ТК, IІ т. о. и др. По трети въпрос сочи противоречие на въззивното определение с решение №217/09.06.2011 г. по гр. д. №761/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение №241/17.10.2012 г. по гр. д. №1733/2010 г. на ВКС, ГК, IІ г. о. За четвърти и пети въпрос твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и че по тях е формирана противоречива практика на ВКС / от една страна с определение №145/27.03.2009 г. по ч. гр. д.№94/2009 г. на ВКС, ГК, IІІ г. о. и определение №671/21.12.2016 г. по ч. т. д.№1929/2016 г. на ВКС, ТК, IІ т. о., а от друга с определение №60230/14.12.2021 г. по т. д.№1822/2020 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение №151/27.07.2011 г. по гр. д.№785/2010 г. на ВКС, ГК, IІІ г. о., които са в различен смисъл./ Позовава се и на очевидна неправилност на обжалваното определение.