Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

по чл. 280, ал. 1 ГПК – шестият и осмият в изложението им по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, по които не е допуснато касационното обжалване с посоченото по-горе определение №2837/04.06.2025 г., тъй като в обжалваното въззивно решение апелативният съд не е обсъждал нито дали двамата касатори-ищци, като страна по процесния предварителен договор, имат или не качеството „потребител“, нито дали е неравноправна клаузата на чл. 12, ал. 4 от процесния предварителен договор, в която е уговорен падежът на задължението на дружеството-ответник да прехвърли на ищците правото на собственост с нотариален акт – в 30-дневен срок след получаване на разрешение за ползване на сградата; и това е така, защото доводът, че имат посоченото качество на потребители, както и възражението за нищожност на посочената договорна клауза като неравноправна, ищците са направили за първи път по делото едва с касационната си жалба. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. второ ГПК, по друг поставен от жалбоподателите правен въпрос – седмият в изложението им, уточнен от съда, а именно: длъжен ли е въззивният съд да извърши служебна проверка относно наличието на неравноправни клаузи и да следи служебно за нищожност на такива клаузи в договор, сключен с потребител, и без страните да са се позовали на такава нищожност. С решението си по чл. 290 ГПК по делото настоящият състав на ВКС следва да се произнесе по касационните оплаквания на жалбоподателите, предвид констатираното с определението по чл. 288 ГПК противоречие между обжалваното въззивно решение и практиката на ВКС и СЕС по разрешаването на този процесуалноправен въпрос по тълкуването и приложението на чл. 7, ал. 3 ГПК. Следователно, двата въпроса по тълкуването и приложението на посочените в тях разпоредби от Директива 93/13/ЕИО, по които касаторите искат да се отправи преюдициалното запитване до СЕС, и по които не е допуснато касационното обжалване, са извън предмета на касационен контрол на въззивното решение. Това следва и от контролно-отменителния характер на касационното производство – чл. 290, ал. 2 и чл. 293, ал. 1-3, във вр. с чл. 7, ал. 3 ГПК, както и от трайно установената практика на ВКС по процесуалноправния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, обективирана в тълкувателно решение (ТР) №1/2020/27.04.2022 г. на ОСГТК, т. 1 и т. 3 ТР №1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК, решение №23/07.07.2016 г. по търг. д. №3686/2014 г. на І-во търг. отд., решение №60272/15.12.2021 г. по гр. д. №874/2021 г. на ІV-то гр. отд., решение №87/16.11.2020 г. по търг. д. №2165/2019 г. на І-во търг. отд. и др.