Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Нарушен ли е принципът за равнопоставеност на съделителите в делбения процес, ако съдът по свой почин определи и групира кои имоти в чий дял следва да бъдат поставени?

Следва ли при делба на имоти, които по кадастрални данни съществуват с отделни идентификатори и са самостоятелни обекти, но които дефакто са функционално свързани с друг делбен обект, без това да е отразено в архитектурната документация на сградата, да се отчете от делбения съд при определяне начина на извършване на делбата като факт, с който последния трябва да се съобрази при определяне на метода за прекратяване на собствеността?

Следва ли при делба на имоти, които по кадастрални данни съществуват с отделни идентификатори и са самостоятелни обекти, но които дефакто са функционално свързани с друг обект, без това да е отразено в архитектурната документация на сградата, да се отчете от делбения съд за групирането на имотите при определяне на дяловете на съделителите?

При преценка на съда за избиране на начин на извършване на делбата кои и какви обстоятелства следва да са налице, за да се приеме, че начинът на теглене на жребий е невъзможен или много неудобен като метод за прекратяване на собствеността?

При разпределението по чл. 353 ГПК следва ли да има съгласие между всички съделители за обособяването в два дяла на делбените имоти, предвид факта че квотите на съсобственост на същите са по 1/3 ид. части?

Правилно и законосъобразно ли е разпределението по чл. 353 ГПК при липса на изразено желание от някой от съделителите да получи дял по начина на обособяване, възприет от съда?

Представлява ли различието в стойността на обособените делбени дялове пречка за извършване на делбата по реда на чл. 353 ГПК?

Когато в диспозитива си въззивната инстанция веднъж се е произнесла по претендираните суми за обезщетение съобразно квотите на собственост на посочените по-горе лица, и втори път се е произнесла с общ диспозитив за тези суми, представлява ли произнасянето на съда с два диспозитива за претендираните суми по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС във вр. чл. 346 ГПК съществено нарушение на материалните и процесуалните правила, което обуславя процесуална недопустимост на решението след като не е ясно на кой какви суми се дължи съобразно заявеното от тях искане?