Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не са правни по смисъла на приетото в т. 1 Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. №1/2009 г., ОСГТК, а са фактически и касаят изводите на съда досежно липсата на доказателства за превръщане на държането във владение. Отговорът им изисква преценка на събраните по делото доказателства и правилността на направения от въззивния съд извод, че липсват доказателства за превръщане на държането във владение и че такова действие не съставлява неплащането на наемната цена, защото последното по съществото си е неизпълнение на облигационно задължение, а в производството по чл. 288 ГПК касационната инстанция не може да се произнася по правилността на въззивното решение. Следва да се отбележи, че по въпроса относно трансформирането на държането във владение е налице трайна практика на ВКС/ напр. решение №270/20.05.2010 г., постановено по гр. д. №1162/2009 г. на II ГО на ВКС; решение №41/26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. №4951/2015 г., I г. о./, в която се приема, че в случаите, когато собственикът на имота предостави ползването му на трето лице, упражняваната от последното фактическа власт представлява държане по смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС и не може да доведе до придобиване на собственост по давност. В случай, че държателят промени намерението си и превърне държането във владение, то в негова полза започва да тече придобивна давност, но за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо другиго изключително за себе си, следва да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин. Видно от обжалваното решение, въззивният съд се е съобразил с тази практика на ВКС, като е изложил мотиви относно наличието на доказателства за своенето на имота. Въз основа на конкретно установените по делото факти съдът е приел, че нито едно от действията на ищеца и праводателя му не представлява демонстрация пред собственика на фактическо собственическо отношение към имота, като е съобразил и обстоятелството, че по делото са приложени молби от ищеца и от наследодателя му, съдържащи признание на собствеността на държавата и доказващи, че те не държат имота като свой.