Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

№1 от изложението е по правилността на решението, затова не отговаря на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съгласно разясненията в мотивите към т. 1 ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В предварителната фаза по чл. 288 ГПК за селектиране на касационните жалби ВКС не може да проверява правилността на обжалваното въззивно решение. Затова не може да се допусне касационно обжалване по първия въпрос. Наред с това произнасянето на въззивния съд по въпроса относно доказателствената сила на акта за държавна собственост е изцяло в съответствие с константната практика на ВКС. Ангажираните от ответника доказателства не са в състояние да обусловят извод за придобиване на спорния имот от държавата на годно правно основание, а същевременно съставеният акт за държавна собственост сам по себе си не доказва това придобиване. Аналогично на възприетото в ТР №11/21.03.2013 г. по т. д.№11/2012 г. на ВКС, ОСГК досежно доказателственото значение на констативния нотариален акт, на основание чл. 179, ал. 1 ГПК актът за държавна или общинска собственост се ползва с обвързваща материална доказателствена сила само за отразените в него факти. Съгласно Решение №310 от 03.01.2012 г. по гр. д.№456/2011 г. на ВКС, ІІ г. о. и Решение №269 от 03.08.2012 г. по гр. д.№643/2011 г. на І г. о. актовете за държавна и за общинска собственост имат констативно, а не конститутивно действие и при оспорването им в тежест на съответният публично-правен субект е да докаже наличието на посоченото в акта правно основание за придобиване на собствеността върху имота, тъй като оспорването им представлява твърдение за отрицателен факт, доказването на който става чрез доказване на изключващите го положителни такива. Освен описание на имота и неговото местонахождение, в акта се посочват фактическото и правното основание, по силата на което имотът е станал държавна (общинска) собственост. Това е така, тъй като актовете за държавна (общинска) собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират придобитото по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи право на собственост.