Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

От кой момент възниква правният интерес на увреденото лице за претендиране на законна лихва върху дължимо застрахователно обезщетение за вреди вследствие на пътно-транспортно произшествие – от датата на предявяване на собствената му застрахователна претенция пред застрахователя или от по-ранната дата на предявена застрахователна претенция от трето лице по същото произшествие?

Кои са конкретно съществуващите обстоятелства, които съдът следва да вземе предвид при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 52 ЗЗД, при предявен иск срещу застрахователя?

При довод във въззивната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на фактическите констатации на първоинстанционния съд относно възприетия за справедлив размер на обезщетение от 180 000 лв. в полза на М. Г. А. и В. Г. В. въззивният съд длъжен ли е да обсъди, въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, всички събрани относими и релевирани доказателства и доводи на жалбоподателя, съгласно чл. 236, ал. 2 вр. с чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и самостоятелно да установи фактическата обстановка и да определи справедлив размер на обезщетението, към които да приложи относимите материалноправни норми?