Определение №****/**.**.2017 по дело №****/2016

допустимо ли е материалната отговорност на работника да се осъществява по реда на Глава ХХХVІІ ГПК „Заповедно производство” предвид нормата на чл. 211 КТ е разрешен в противоречие с решение №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]379/23.05.2013 [/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. по гр. д. №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]314/2012 [/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. ІІІ г. о. ВКС, съгласно което пълната имуществена отговорност на работника за липси се осъществява по реда на общия исков процес. Поддържа се, че в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (решение №95/22.05.2011 г. по т. д. №134/2011 г. ІІ т. о. ВКС) е разрешен и въпросът валидно ли е споразумение за уреждане на имуществената отговорност на работника, сключено в нарушение на чл. 203, ал. 1 КТ, чл. 206, ал. 2 КТ, чл. 207 КТ и чл. 211 КТ. Изложени са доводи, че въпросът следва ли съдът да обсъди свидетелските показания след съпоставка на изнесените от свидетелите факти и да изложи мотиви защо дава вяра на показанията на определен свидетел, вземайки предвид начина, по който е узнал фактите, както и способността и волята му да ги възпроизведе вярно, решението е постановено в противоречие с установената съдебна практика – решение №1144/24.10.2011 г. по гр. д. №561/2011 г. ІІІ г. о.; решение №755 от 18.06.2013 г. по гр. д. №3129/2013 г. ІІІ г. о.; решение №700/28.10.2010 г. по гр. д. №91/2010 г. ІV г. о.; решение №48 от 14.05.2012 г. по гр. д. №447/2011 г. ІV г. о. и решение №361 от 14.12.2011 г. по гр. д. №771/2010 г. І г. о. ВКС. Поддържа се, че в противоречие със съдебната практика е разрешен и въпросът кога е налице заплашване по смисъла на чл. 30 ЗЗД. Приложени са решение №525 от 10.06.2009 г. по гр. д. №1502/2008 г. ІІІ г. о., съгласно което заплашване е налице не само когато заплахата е изразена в неправомерно деяние, но и когато само по себе си то не е неправомерно, но е пробудило основателен страх, поради който заплашената страна е подписала договора и решение №710/27.04.2009 г. по гр. д. №821/2009 г. на Пловдивски окръжен съд, в което е прието, че заплахата може да е налице и в извършени предшестващия съгласието период принудителни действия, като е достатъчно те да са възбудили основателен страх у лицето от неблагоприятни последици, наличен към момента на формиране на съгласието му. Въведени са доводи, че въпросът какво е значението на заплашването за злепоставяне пред обществото и за оставане без работа в малкия град е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.