Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивният съд при решаване на делото съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК да се произнесе отделно по всеки конкретен довод за неправилност на първоинстанционното решение като изложи логични и последователни мотиви във връзка с действителната фактическа обстановка, включително да изложи мотиви в резултат на какви точно действия и настъпила ли е вредата именно в резултат на неполагане на дължимата грижа от управителя и при неспазване правилата и нормативните изисквания за управление на търговско дружество или пък управителят е изпълнявал нареждания на собственика на капитала и ако това е така, как това влияе върху отговорността на управителя ответник за вреди спрямо дружеството?

Длъжен ли е съдът да обсъди съществуването или не на абсолютната процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 145 ТЗ при наличие на взето решение по чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ с нотариална заверка, надлежно вписано по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ при АВ и да изложи мотиви в тази насока?

Свободен ли е съдът да интерпретира в обратен смисъл волята на ОС по вписано в ТРРЮЛНЦ решение от 17.09.2018 г. за освобождаване на управителя от отговорност - „ще престане да бъде отговорна за изпълняваната от нея длъжност на управител на дружеството само след вписването на заличаването й като управител“ поради тълкуването му, че такава следва да се носи поради последващо друго решение от 14.07.2020 г. за търсене на отговорност по реда на чл. 145 ТЗ?

Допустимо ли е собственикът на дружеството да приеме последващо решение за търсене на отговорност по реда на чл. 145 ТЗ, след като към датата на прекратяване правата на управителя вече е взел (неотменимо) решение такава отговорност да се носи само за определен срок, който е до вписване заличаването на ответницата като управител, това решение е вписано по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ при АВ и не е провеждана процедура по отмяната му?

Оттегляемо ли е взето от ОС решение по чл. 137, ал. 1, т. 5, пр. последно ТЗ за освобождаване от отговорност на управителя, което е вписано по надлежния ред в ТРРЮЛНЦ, за да може по-късно да бъде взето друго решение на дружеството за търсене на отговорност по реда на чл. 145 ТЗ?

Длъжен ли е съдът да установи размера на отговорността на управителя само при конкретно посочените параметри в исковата молба и приложените доказателства във връзка с оплакванията във въззивната жалба и в тази връзка необходимо ли е да бъде доказано наличието на вреда, както и да е определен и доказан размерът й, в т. ч. да е налице и доказано виновно и противоправно поведение - действие или бездействие при условията на установена причинно-следствена връзка с твърдяната вреда?

При непълно заключение по възложена оценителска експертиза в частта за наемната цена на процесния имот, когато той е обзаведен с конкретни вещи, описани в приемо-предавателен протокол и във връзка с изрично заявеното от вещото лице в съдебно заседание, че в момента не може да даде и съответно да изчисли коефициент върху наемната цена за наличното обзавеждане, длъжен ли е съдът да изследва докрай реалната оценка и нарушение ли е отклоняването на конкретно искане на страната за довършване на заключението с изпълнение в цялост на всички поставени в експертизата задачи?

При признато от дружеството ищец и отделено като безспорно в процеса пред първоинстанционния съд относно съществуването на сключени договори за наем за имоти във връзка с посреднически договор, може ли въззивният съд да приеме изцяло неизпълнение на посредника и оттук да квалифицира като щета цялата уговорена възнаградителна сума по посредническия договор?