Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

„Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в тяхната цялост и взаимна връзка всички събрани по делото доказателства, отнесени към въведените в производството допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните?“ и материалноправните въпроси „Допустимо ли е съдлъжник по висящо изпълнително дело да заведе иск по чл. 127 ЗЗД към друг съдлъжник, ако текущо, към някакъв момент, е заплатил в някаква част по-голяма сума от другия съдлъжник, без да е изплатил изцяло дълга към взискателя, като при изчисляване на плащането съдът не е взел в предвид, дължимата лихва и разноските по изпълнителното дело към момента на плащането?“ и „Следва ли да се вземат в предвид при изчисляване на размера на дълга при частично платена сума от единия съдлъжник към взискателя, при иск по реда на чл. 127, ал. 1 и т. 3 ЗЗД, на законната лихва и разноските по изпълнителното дело?“. В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формулирано и питане „Като се вземе в предвид факта, че процесуалният представител на ищцата, подал Исковата молба в съда е неин процесуален представител и по процесното изпълнително дело, допустимо ли е първоинстанционният съд да изисква служебно, съдебният изпълнител да предоставя доказателства за размера на дълга, по искане на ищеца, който очевидно е проявил процесуално нехайство и представлява ли това процесуално действие на съда нарушение на чл. 9 ГПК, при положение че чл. 186 ГПК изрично посочва, че официалните документи и удостоверения се предоставят от страните?“. Касаторът счита, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/.