Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2019

при изследване на връзката между престъпното деяние по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ и придобиването на имуществото, чието отнемане се иска, съдът следва ли да обсъди и извърши преценка на вида и характера на конкретната престъпна дейност, придобивните способи и евентуалните последващи трансформации на имуществото, както и на всички други твърдяни и установени по делото, релевантни факти и логически взаимовръзки. Жалбоподателите навеждат допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поддържат, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Тълкувателно решение (ТР) №7/2013 от 30.06.2014 г. на ОСГК на ВКС и ТР №4/2016 от 07.12.2018 г. на ОСГК на ВКС, както и че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. С касационната жалба и изложението си касаторите навеждат и основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. В тази връзка изтъкват, че въззивният съд се е произнесъл лаконично, като не съобразил и преценил, че имуществото, чието отнемане е постановено, не съответства на облагата, получена дори хипотетично, вследствие извършените престъпления, както и че не е разгледал в детайли и изчерпателно всички относими към предмета на делото факти и доказателства, като на част от тях придал необосновано по-голяма доказателствена тежест, без отчитане на законовите разпоредби и задължителното им тълкуване от ВКС.