Определение №****/**.**.2012 по дело №****/2012

е следният: „ Законосъобразно ли е била проведена процедурата по придобиване на процесните земи от страна на ответника? ”. Посочили са, че няма надлежно извършена процедура по отчуждаване на имота им, което съдът не е обсъдил. Поддържат противоречие с решение №202/01.11.2000г. по гр. д. №146/1999г. на РС – Царево, постановено по сходен казус, в което съдът е приел, че правото на строеж не е отстъпено законно, каквато хипотеза касаторите сочат, че е решена и в случая. Като втори въпрос, решен от въззивния съд и имащ значение за изхода на делото, касаторите са извели въпроса за придобивната давност. Твърдят, че съдът незаконосъобразно е приел, че ответникът е станал собственик на имота. По разрешаването на този въпрос поддържат противоречие с решение №310/11.05.2009г. по гр. д. №512/2008г. на СОС, както и че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. На следващо място, според касаторите, независимо от направеното възражение, че по делото липсва установено правоприемство между [фирма] със СК „Т.”, на което е било отстъпено право на строеж, съдът е счел, че при действието на публичния търговски регистър ответникът не е длъжен да доказва настъпилите преобразувания. Относно установяването на правоприемство при пълно доказване се позовават на противоречие с решение №208/19.05.2009г. по гр. д. №137/2008г. на ВКС, ІІ ГО и сочат, че повдигнатият процесуалноправен въпрос е свързан и с тълкуването на закона, като по този начин искат да обосноват наличие на допълнителното основание за допускане на касационно обжалване, уредено в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението към касационната жалба се твърди и решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и в противоречие с практиката на съдилищата въпрос относно началния срок и условията за придобиване по давност на реституиран имот, включен в капитала на търговското дружество. За обосноваване на това общо основание цитират решение №428/21.05.2009г. по гр. д. №914/2008г., ВКС, ІІІ ГО и решение №310/11.05.2009г. по гр. д. №512/2008г. на СОС. Поддържат и, че посоченият въпрос е свързан с тълкуване на закона по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. На последно място твърдят, че решаването на въпроса дали редуцирането на площта на необходимия прилежащ терен на сградата, съгласно направено изменение от ЕСКИТЕ на общината, трябва да бъде взето предвид, обуславя също изхода на делото и като въпрос, свързан с тълкуване на закона, за отговор на същия следва да бъде допусната касация.