Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно дадените с т. 1 на ТР №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"].1/2009 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Първият въпрос не е бил предмет на обсъждане от съда и той не е изла[/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]гал мотиви в тази връзка. Преценката за недопустимост е направена именно като е изходено от твърденията на ищците, релевирани в исковата молба, и формулирания от тях петитум; съдът не е приемал, че правната квалификация следва да се извърши от страните. Вторият въпрос е конкретен, фактически, свързан с фактите и обстоятелствата по делото, като освен това не е бил обсъждан от въззивната инстанция, а съставлява такъв към касационната. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК предполага формулиране на такъв правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, а не на въпрос към касационния съд страда ли от определен порок въззивният акт, респективно подлежи ли на отмяна въззивно определение, което страда от този порок. Посоченото по-горе във връзка с втория въпрос важи и за третия, който следва да бъде преценяван по съществото на спора и в рамките на надлежно сезиране. В случая преценка дали договорите за дарение са породили вещно-правно действие се дължи при произнасянето по основателността на ревандикационния иск и е неотносима към въпроса за допустимостта на исковете, по които производството е прекратено. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване - при евентуално разглеждане на касационната жалба по същество – а не в настоящата фаза на селекция по критериите на чл. 280 ГПК /чл. 290, ал. 1 ГПК//т. 1 ТР №1/2009 от 19 февруари 2010г./. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в частната касационна жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т. 1 ТР №1/2009 от 19 февруари 2010г./, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, касационно обжалване при условията на тази разпоредба не следва да се допуска.