Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. „Въззивният съд не е ли придал извънредно значение само на един от критериите по чл. 189 КТ, а именно тежестта на нарушенията и не е ли разсъждавал изолирано само върху него, въпреки че критериите в този законов текст са повече? Съдът не е ли игнорирал факта, че работодателят не е взел предвид комплекса от критерии по чл. 189, ал. 1 КТ – тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника, правейки извода „че тежестта на наказанието съответства на тази на нарушението на трудовата дисциплина, защото самият закон определял /законодателят е преценил/, че този вид тройно нарушение е „тежко“ /чл. 190, ал. 1, т. 7 вр. с т. 1 КТ/, т. е. няма как да не е вредоносно по същината си и работодателят по своя преценка има право да уволни работника или служителят“ и „съдът нямал друга доказателствена възможност, освен да направи заключението, че е налице такова?“; 2. „Задължен ли е съдът в производство по спор за законност на дисциплинарното уволнение да извърши съдебен контрол относно това дали наказващия орган е изпълнил изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ и да изложи мотиви за това?“ и 3. „Обоснована и правилна ли е преценката на въззивния съд, според която тежестта на извършеното от ищеца нарушение – три последователни закъснения за работа в рамките на ден месец, за налагане на дисциплинарно наказания „уволнение, при положение, че по делото съществуват доказателства за липсата на вина от страна на работника при извършване на нарушението, т. е. въпросът се свежда до нарушения на процедурата при ползване на отпуск?“. Сочи, че първият въпрос е решен в противоречие с приетото в решение №418 от 17.08.2010 г. по гр. д. №522/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение №461 от 17.06.2010 г. по гр. д. №626/2009 г. на ВКС, III г. о., решение №372 от 01.07.2010 г. по гр. д. №1040/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение №476 от 09.07.2010 г. по гр. д. №269/2009г. на ВКС, III г. о. и решение №372 от 17.03.2014 г. по гр. д. №3731/2013 г. на ВКС, IV г. о., вторият въпрос с приетото в решение №461 от 17.06.2010 г. по гр. д. №626/2009 г. на ВКС, III г. о., решение №17 от 30.01.2019 г. по гр. д. №2293/2018 г. на ВКС, IV г. о., решение №263/24.11.2015 г. по гр. д. №2892/2015 г. на ВКС, III г. о., решение №112 от 07.05.2015 г. по гр. д. №5348/2014 г. на ВКС, III г. о., решение №1678 от 01.12.1999 г. по гр. д. №570/1999 г. на ВКС, III г. о., решение №608 от 13.09.1994 г. по гр. д. №367/1994 г. на ВС, III г. о., решение №1440 от 03.10.2005 г. по гр. д. №974/2003 г. на ВКС, III г. о. и решение №1326 от 02.11.1999 г. по гр. д. №219/1999 г. на ВКС, III г. о., а третият въпрос с приетото в решение №55 от 01.03.2011 г. по гр. д. №1972/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение №17 от 30.01.2019 г. по гр. д. №2293/2018 г. на ВКС, IV г. о., решение №263/24.11.2015 г. по гр. д. №2892/2015 г. на ВКС, III г. о., решение №112 от 07.05.2015 г. по гр. д. №5348/2014 г. на ВКС, III г. о.