Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

допустимо ли е съдебното решение да се осоновава на показания по чл. 172 ГПК, които не се подкрепят от събраните доказателства и следва ли в производството по ЗПКОНПИ съда да събере докадателства за наличието на разполагаеми доходи на свидетеля който твърди, че е поел издръжката на ответника за целия проверяван период. Противоречието е с решение №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]205/2016[/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г и реш.№297/2014г на Първо г. о, реш. №131/2013г, реш. №131/2012г, реш. №700/2010г на Четвърго г. о нао ВКС и др. На следващо място, при посочено основание в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поставя въпрос представляват ли доход сумите от продажба на имущество, за което не се установява ответната страна да разполага със средства с установен законен източник за придобиването му. Според касатора от приетото в реш. №29/2021г. на Трето г. о и реш. №79/2018г на Четвърто г. о на ВКС следва, че придобитото с неустановени законни средства не се отразява като приход на лицето, при разпореждане с активи. Поставя се и следния правен въпрос: Подлежат ли на отнемане в полза на държавата по реда на ЗПКОНПИ парични средства които не са налични в края на проверявания период и представляват ли същите имущество, респ включват ли се в анализа за значително несъответствие. Изтъква се противоречива практика на ВКС по въпроса. Комисията поддържа и основание по чл. 280, ал. 2 предл трето ГПК, като счита оспорваните в касационната жалба съображения на въззивния съд за очевидно неправилни.