Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Избените и складови помещения могат ли да се придобиват от трето лице, което не притежава самостоятелен обект в сграда-етажна собственост, чрез прехвърлителна сделка, по давност или по друг от предвидените в ЗС способи?

Избените и складови помещения могат ли да принадлежат на трето лице, което не притежава самостоятелен обект в сградата - етажна собственост?

Представлява ли обща част по предназначението си приземен етаж и следва ли същият да се счита за обслужващ останалите два жилищни етажа в сградата, който приземен етаж е отреден за изба и складови нужди съобразно одобрения и действащ без последващи изменения архитектурен проект?

Какъв е статутът на избените/складови обслужващи помещения в сградата и същите следва ли да се считат за принадлежност към главна вещ - самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост?

Допустимо ли е да бъде променено предназначението на избен етаж, който е предвиден изцяло за складови и обслужващи нужди, при условие, че липсват други предвидени и обособени складови помещения в сградата?

Допустимо ли е да бъде придобита по давност, чрез правна сделка или по друг начин реална или идеална част на избен етаж от трето лице - несобственик на друг самостоятелен обект в сградата - етажна собственост?

Следва ли да се счита за обща част по естеството си коридор - естествено продължение на вътрешното стълбище в жилищна сграда - етажна собственост, който обслужва избените помещения в сградата и осъществява достъп до външната входна врата на сградата към дворното място?

Допустимо ли е обособяването на самостоятелен обект на правото на собственост - жилище, при условие, че в него попада коридор - обща част по естеството си, чрез който се осъществява изход към дворното място, и чиято функция е да обслужва складовите помещения, които са собственост на други лица и са принадлежност към други жилища?

Допустимо ли е да съществува самостоятелно жилище, през което да преминава общ за сградата коридор, който да обслужва складовите помещения и да осъществява достъп до входа на сградата към дворното място?

Допустимо ли е да се обособи самостоятелно жилище в случай, че в неговия обем са включени общи части по естеството си, както и общи части по предназначението си?

Допустимо ли е съществуването на самостоятелно жилище при условие, че съгласно архитектурния проект в неговия обем не е предвидено обособяването на клозет/тоалетна и баня?

Допустимо ли е собствениците на единствените два жилищни етажа в сградата да притежават по една втора идеална част от избен етаж, който е функционално свързан чрез вътрешно стълбище и коридор с останалите етажи в сградата?

Допустимо ли е да бъде уважен предявен иск за собственост по отношение на идеална част от няколко складови помещения или за идеална част от избен етаж, който етаж е принадлежност към определени жилищни обекти, при условие, че искът не е предявен по отношение на конкретни изби поради обстоятелството, че съсобствениците не са извършили делба или разпределение на избените помещения към съответните жилищни обекти?

Допустимо ли е изискването жилището да има поне едно складово помещение да бъде изпълнено чрез притежаването на идеална част от няколко складови помещения или на идеална част от целия избен етаж?

Прилежащите идеални части следват ли главната вещ, ако това не е посочено в нотариалния акт или документа за собственост?

В кой момент настъпва вещно-прехвърлителният ефект на сделка, чийто предмет хипотетично е възможно да възникне, но все още не е възникнал, тъй като не е налице реално обособен самостоятелен обект на право на собственост и липсва одобрен инвестиционен проект?

Длъжен ли е съдът да обсъди събраните по делото доказателства, извършвайки съпоставка на доказателствения материал с фактите по спорното материално право, като се произнесе по всички искания, възражения и доводи на страните в рамките на предмета на делото и да изложи правните си доводи?

Какви са правомощията на въззивния съд като инстанция по съществото на спора?

Произнасянето на въззивния съд във връзка с неправилността на първоинстанционното решение, при ненаправено оплакване във въззивната жалба, представлява ли нарушение на диспозитивното начало?

При произнасяне по предявен срещу ответника отрицателен установителен иск, въззивният съд разполага ли с правомощията да установи, че правото на собственост на ответника върху недвижим имот произтича от такова правно основание, на което ответникът не се е позовал с отговора на исковата молба, както и по ненаправено оплакване с подадената въззивна жалба, и при липсата на представени надлежни доказателства по делото?

Длъжен ли е съдът да се съобрази със заключението на вещото лице и в случай, че не го стори, длъжен ли е да се обоснове и да изложи мотиви?

Независимо дали съдът възприема експертното заключение, той следва ли да изложи мотиви, обосноваващи преценката за годността на експертизата?

При предявен отрицателен установителен иск кой носи доказателствената тежест да установи съществуването на отричаното от ищеца право на собственост?

При предявен отрицателен установителен иск следва ли ответникът да се позове и да изчерпи в процеса всички правни основания, от които произтича правото му на собственост?

Допустимо ли е да се обособи самостоятелен обект на правото на собственост - жилище, ако с такова обособяване се отнемат всички складови помещения, прилежащи и обслужващи останалите жилища в сградата?