Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

не е съобразен с мотивите на въззивното решение. С оглед предявения иск, по който претенцията се основава на твърденията на ищеца за липса на сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от ответника /чл. 59 ЗЗД/, въззивният съд се е произнесъл по правния спор, засягащ въпроса, между кои правни субекти е реализирано отношение по ползването на имота. Съставът след като е приел, че писмен договор за доставка на топлинна енергия за процесния период не е бил сключен между страните е направил извод за липсата на валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за стопански нужди между същите. По-нататък в мотивите е обсъден фактическия състав на чл. 59 ЗЗД и е констатирано, че в конкретния случай липсва основание за получаване на топлинна енергия по чл. 142, ал. 2 ЗЕ за процесния имот, но стойността на доставената топлинна енергия следва да се търси от правния субект, който реално е ползвал имота. Въз основа на писмените доказателства съставът е приел, че за процесния период ползвател на имота е Фондация „Център за политическо развитие и демокрация“, като така установените факти са обусловили решаващия извод, че ответникът не се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. По обоснованите разрешения в обжалвания акт касаторът не е поставил правен въпрос. Цитираният по-горе въпрос не се отнася до разгледания и разрешен от въззивния съд въпрос, между кои правни субекти е реализирано отношение по ползването на имота, респективно по ползване на топлинна енергия, както и не съдържа мотивирано изложение по приетите във връзка със същия въпрос правни разрешения, а до становище на ищеца, сега жалбоподател, че при наличието на доставена топлинна енергия, независимо от предмета на делото /предявения иск по чл. 59 ЗЗД/ и решаващите изводи на състава, ответникът дължи претендираните суми. Другият цитиран въпрос е по обосноваността на изводите на въззивния съд и не съставлява общо основание. В посоченото ТР на ОСГКТК на ВКС е разяснено, че въпрос, с който се третира обоснованост на изводите или правилност на решението не формира общо основание. Не всеки въпрос е общо основание, съгласно разясненията в т. 1 ТР №1 от 19.02.2010 г. по т. дело №1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, а само въпросът, носещ посочените характеристики в т. 1. Въпрос, който изхожда от становище на страната или е по обоснованост на изводите е без правно значение за селектиране на касационната жалба и не формира обща предпоставка. Липсата на обща предпоставка, ОСГКТК на ВКС в цитираното ТР определя като достатъчно основание за недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат сочените за това допълнителни предпоставки. Но в случая касаторът не е мотивирал допълнителни предпоставки, като не е посочил практика, която следва да се промени поради неточно прилагане на закона или която се нуждае от актуализиране поради промяна на законодателството или обществените условия, а в хипотезата на развитието на правото не е отразил конкретни норми, които са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде практика по тълкуването им. При изготвяне на изложението не са съобразени разрешенията по т. 4 ТР №1 от 19.02.2010 г. по т. дело №1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС.