Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Представлява ли злоупотреба с доверието на работодателя поведение на работник или служител, изразяващо се в неоторизирано подписване на документ, част от производство по обществена поръчка, в която работодателят е възложител, и в хипотеза, в която задачата за изготвяне и подписването на документа е възложена на друг служител и липсва извинителна причина за съставянето и подписването на документа от неоторизирания служител?

Какви критерии следва да взима под внимание съдът при определяне дали поведението на служителя осъществява състава на дисциплинарното нарушение, и по-конкретно – от значение ли е, че в кръга на функциите на служителя присъства принципна възможност за съставяне и подписване на такъв документ, и може ли този факт да изключи дисциплинарната отговорност и да направи деянието несъставомерно?

Следва ли съдът да преценява обстоятелството, че деянието се извършва в хипотезата на обществено отношение, възникващо и регламентиращо се от дял на публичното право, каквато е дейността по възлагане на обществени поръчки, и как това влияе при изискването за лоялност на работника и служителя при възникване на трудовото правоотношение?

Длъжен ли е въззивният съд да допусне събиране на доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд с мотив, че не са необходими, ако след това в решението си по делото същият съд се е позовал на липсата им?

Какви са критериите, които трябва да приложи въззивната инстанция при преценка на обстоятелствата по чл. 266, ал. 3 ГПК и по-конкретно – кои са критериите за преценка дали отказът на първоинстанционния съд, с който доказателствата не са допуснати, е правилен?

Длъжен ли е въззивният съд да допусне поисканите при условието на чл. 266, ал. 3 ГПК доказателства, когато първоинстанционното определение по допускането им не съдържа данни за ясната воля на съда за причините, които го обуславят, а единствено съдържа позоваване на липса на необходимост?