Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Определението на Окръжен съд – Ямбол е валидно и допустимо.

Същото не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено при грубо нарушение на материалния и процесуалния закон и не е явно необосновано.

Въпреки че се е позовала на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, Г. Ц. не е формулирала въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, по който обжалваното определение влиза в противоречие с визираната от нея практика на ВКС. Съобразно изложеното по-горе, това е достатъчно за недопускане на касационно обжалване.

Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Жалбоподателката не е обосновала наличието на допълнителните предпоставки за допускане на касационно обжалване, съгласно постановките на т. 4 Тълкувателно решение №1/19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Същевременно по въпроса, формулиран в тази връзка, е налице формирана актуална съдебна практика. Така, с определение №1873/14.04.2025 г. по ч. гр. д. №898/2025 г. на ВКС, І г. о. не е допуснато касационно обжалване на въззивно определение, с което е потвърдено определение на първоинстанционния съд за спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК на делбено дело във втората фаза на делбата, предвид наличието на висящо исково производство за прогласяване нищожността на договор за учредяване на безвъзмездно право на ползване върху един от делбените имоти. Като е взета предвид и предходна практика на ВКС, е прието, че въпросът за това дали върху допуснат до делба имот е учредено валидно вещно право на ползване, не е измежду въпросите, които се решават със сила на пресъдено нещо с решението по чл. 344, ал. 1 ГПК (както е посочено в самата разпоредба, с решението по допускане на делбата съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта на всеки сънаследник). Поради това и когато в диспозитива на решението по чл. 344, ал. 1 ГПК не е отразено съществуването на ограничено вещно право върху допуснат до делба имот, обстоятелството дали такова вещно право съществува или не следва да бъде взето предвид във втората фаза на делбата, тъй като е от значение за стойността на дяловете на всеки от съделителите и присъдените суми за уравнение.

Тъй като определението на Окръжен съд – Ямбол е съобразено с визираната по-горе практика на ВКС, която се споделя и от настоящия съдебен състав, и по отношение на която не е аргументирано наличието на предпоставки за промяната или осъвременяването й, не следва да се допуска касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.