Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2019

частният касатор е посочил нормата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но не е обосновал наличието на посочената в нея хипотеза, съобразно указанията, дадени с т. 4 ТР №1/2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Не е посочена съответната правна норма, чието тълкуване със създадена съдебна практика да е неточно или нуждаещо се от осъвременяване, за да би било произнасянето на настоящия състав по въпроса от значение за точното прилагане на закона, нито се твърди конкретна законова разпоредба да е непълна, неясна или противоречива, за да би допринесло разглеждането на въпроса за развитието на правото. Обективно съставът и не констатира необходимост от произнасянето му по въпроса по причините и с целите, посочени по-горе. Констативният протокол, съставян от нотариуса по реда на чл. 593 ГПК, има за цел да създаде писмено доказателство за определени факти с правно значение и има доказателствена тежест на официален документ, удостоверяващ явяването или не на вписаните в него лица за извършване на определени действия и обективиращ техните изявления /съгласие или несъгласие/ по отношение на тези действия. В този смисъл е създадената безпротиворечива съдебна практика / определение по ч. т. д.№326/2009 г. на първо т. о., решение по т. д.№77/2008 г. на второ т. о., определение по т. д.№2071/2013 г. на второ т. о. и др./. Подлежащите на вписване по смисъла на чл. 3, ал. 1 Правилника за вписванията актове са изчерпателно изброени в чл. 112 ЗС, съответно в чл. 4, б. б. а –„к“ от Правилника за вписванията, в които констативният протокол по чл. 593 ГПК не фигурира. В б.“л“ от същия член на правилника е препратено към други актове, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване, но Законът за арендата също не предвижда вписване на констативни протоколи във връзка с удостоверяваните в тях факти с правно значение. Според чл. 27, ал. 2 ЗАЗ на вписване подлежи самото прекратяване на арендния договор, а не конкретни актове, свързани с удостоверяването на основанието, на което този факт е настъпил. Това разрешение е възприето в практиката на ВКС, обективирана в ТР №2/20.07.2017г. по тълк. д.№2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, както и в постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определения по ч. т. д.№635/2011 г. на първо т. о. , ч. т. д. №745/2011 г. на второ т. о., ч. т. д.№26/2012 г. на първо т. о. и др.