Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2019

1/ Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл.422 ал.1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен за вноски с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ и допустимо ли е съдът да измества периода на исковата претенция към датата на устните състезания пред въззивната инстанция?

2/ Следва ли съдът в производството по чл.422 ГПК да съобрази вноските, чийто падеж е настъпил по време на исковото производство?

3/ Ненадлежно упражненото право на кредитора да обяви предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит, в хипотезата, когато същият се е снабдил по реда на заповедното производство с изпълнително основание за вземането в пълен размер и изпълнителен титул за провеждане на принудително изпълнение, изключва ли възможността за присъждане на падежиралите вноски в хода на производството?

4/ Има ли задължение кредитополучателят да заплаща месечни анюитетни вноски с настъпил падеж към банката – ищец, при положение, че е налице заведено заповедно производство по чл.417 ГПК въз основа на извлечение от счетоводни книги по същия кредит и е образувано принудително изпълнение при частен съдебен изпълнител със спряно изпълнение по реда на чл.420 ГПК?

5/ Допустимо ли е съдът да уважи иск за вземания по договор за банков кредит, предявен по реда на чл.422 ГПК, в хипотеза на позоваване от ищеца на предсрочна изискуемост на кредита и при липса на разграничение на падежирали и непадежирали погасителни вноски в заявлението по чл.417 ГПК и исковата молба.