Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Съществува ли обусловеност между решенията, обективирани в два различни протокола на ОСС, когато в двата протокола се касае за изключване на един и същ съдружник?

Налице ли е обусловеност между решенията, обективирани в протокол на ОСС от 13.10.2022 г. и тези от 07.02.2023 г., при условие че двата протокола съдържат напълно идентичен текст, а вторият протокол представлява явен опит за потвърждаване и влизане в сила на същите решения?

Притежава ли изключеният съдружник (който обжалва решението за изключването си) активна процесуална легитимация да обжалва по реда на чл. 74 ТЗ последващи решения на ОСС, касаещи повторното му изключване?

Следва ли изключеният съдружник да изчака окончателната отмяна на решенията по първия протокол за изключването му, преди да може да се разглежда производството по втория протокол на ОСС за изключването му?

Какъв е правният ефект, ако междувременно „изключващите съдружници“ подпишат още няколко протокола за изключване, и налага ли това съдружникът да изчаква с години приключването на всяко дело по предходен протокол, за да се защити срещу следващите?

Противоречи ли гореописаната практика на правата на физическите лица на справедлив и навременен съдебен процес, както и на правото на незаконосъобразно изключения съдружник да възстанови своевременно правата си в техния пълен обем преди изключването?

Каква е правната и практическа стойност на уредения в чл. 140, ал. 4 ТЗ „конститутивен“ ефект по отношение на трети лица (външните за дружеството отношения) на решенията на ОСС, когато се намираме в хипотезата на изключване на съдружник? Въпросният „междинен незабавен“ ефект във вътрешните отношения не е ли всъщност окончателният правен ефект?

Възниква въпросът и каква е правната стойност на различен, „междинен“ резултат във вътрешните отношения в дружеството, който освен това може да бъде безпроблемно „прескочен“ или вписан на по-късен етап, съобразно указанията в т. 7 Тълкувателно решение №1/2020 от 31.05.2023 г. по тълк. дело №1/2020 г. на ОСТК на ВКС?

Съвместимо ли е с чл. 56 Конституцията тълкуването за „незабавно действие“ на решенията за изключване на съдружник, когато това води до отнемане на имуществени права без предварителен съдебен контрол?

Съответства ли на чл. 17, ал. 3 Конституцията липсата на правна защита и предварителен контрол върху решенията на Общото събрание за изключване на съдружник, когато тези решения засягат правото на собственост върху дружествени дялове?

В каква степен тълкуването за „незабавно действие“ на решенията на Общото събрание създава противоречие с чл. 19, ал. 3 Конституцията, относно гарантираната закрила на стопанската дейност и инвестициите?

Може ли решението за изключване на съдружник, прието без предварителен съдебен или регистърен контрол, да бъде основание за отнемане на дружествени дялове и имуществените права на съдружника, без това да нарушава принципите на правовата държава?

Необходимо ли е решение за изключване на съдружник, което накърнява основни конституционни права и създава опасност от злоупотреба с правата на съдружниците в дружествата с ограничена отговорност, да подлежи на предварителен съдебен контрол?

Противоречи ли тълкуването за „незабавно действие“ на решенията на Общото събрание и постановеното САС спиране на делото на правата на физическите лица на справедлив и навременен съдебен процес, както и на правото на незаконосъобразно изключения съдружник да възстанови своевременно правата си в техния пълен обем преди изключването?