Определение №****/**.**.2017 по дело №****/2016

- задължен ли е въззивният съд да обсъди всички изложени от страните възражения, съответно да изложи мотиви, от които да е видно на какво основание приема или не за основателни направените възражения, както и да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно и да отговори на всички доводи и възражения на страните; освобождава ли чл. 272 ГПК въззивният съд от задължението му да извърши собствена мотивираща дейност и повторна преценка на възраженията и доказателствата на страните в качеството си на инстанция по същество; длъжен ли е въззивният съд да следи служебно за извършените от първата инстанция процесуални нарушения по доклада и да отстрани порока, когато констатира наличие на такъв, като изготви собствен доклад по делото при неточен или непълен доклад на първата инстанция, или при липса на доклад да допусне доказателствени искания, които не са били допуснати от първата инстанция; когато във въззивната жалба страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с недопуснати доказателства, следва ли въззивната инстанция да даде указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими по делото доказателства, респ. при сезиране с искане във въззивната жалба за допускане на нови доказателства да се произнесе с определение по чл. 267 ГПК в зависимост от преценката дали са осъществени предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК; следва ли въззивният съд да прояви активност, с оглед задълженията си по чл. 7, ал. 1 и чл. 10 ГПК, като не е събрал сочени, но несъбрани от първоинстанционния съд доказателства; при предявен иск по чл. 128 КТ, кой носи тежестта да установи факта дали работникът или служителят е полагал труд и материалноправния въпрос - налице ли е дължимост от страна на работодателя на трудово възнаграждение на работник или служител, който не се явява на работа и не полага труд, както и въпроса поставен в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК - обстоятелството, по чия вина ще бъде прекратено трудовото правоотношение и субективното отношение на работодателя към изпълняване на трудовия договор, освобождава ли работникът от законовите му задължения (чл. 124 и чл. 125 КТ) точно и добросъвестно да престира труд по сключения договор до неговото прекратяване. Жалбоподателят представя съдебна практика на Върховния касационен съд, чрез която обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване.