Определение №****/**.**.2014 по дело №****/2014

са от обуславящо значение за изхода на конкретното дело дело /т. 1 ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело №1/2009 г., ОСГТК/, при което произнасянето на въззивния съд по тях е в отклонение от задължителната съдебна практика. Тези предпоставки в случая не са налице. Първият от формулираните въпроси- относно преценката, дали процесните недвижими имоти са придобити по давност от касатора, по същество е насочен не към тълкуване на приложимата за спора материалноправна норма, а към проверка на правилността на изводите на въззивния съд по конкретното дело, и в този смисъл поставеният въпрос е релевантен не за производството по допускане на касационното обжалване, а едва за последващото произнасяне на касационния съд относно наличието на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на обжалваното въззивно решение като неправилно. Вторият от въпросите- дали при частично уважаване на иск за собственост срещу лице, в чиято полза е издаден констативен нотариален акт за собственост, същият на основание чл. 537, ал. 2 ГПК подлежи на изменяване или на отменяване за съответната идеална част, не е от обуславящо значение за изхода на спора, доколкото отмяната е само законна последица от съдебното решение, с което се признават правата на третото лице /ТР №3/29.11.2012 г. по т. д.№3/2012 г., ОСГК/, и в този смисъл произнасянето на съда по въпроса и начинът, по който е формулиран диспозитива по чл. 537, ал. 2 ГПК, е без значение за формирането на сила на пресъдено нещо относно съществуването на спорното право- същата произтича от решението по съответния иск, чието уважаване е основание за отмяна на акта, легитимиращ ответника като титуляр на съдебно отреченото субективно право. Колкото до последния правен въпрос- относно задължителната процесуална легитимация на съпрузите по предявен иск за отмяна на нотариалния акт, издаден в полза на един от тях по реда на обстоятелствена проверка, неговата ирелевантност за спора произтича от това, че по смисъла на процесуалния закон отмяната на нотариалния акт не е предмет на самостоятелен иск, а само изрично от уредена законна последица от уважаване на иск за защита на засегнатото с издаването му материално право /ТР №178 от 30.06.1986 г. на ОСГК/, и в този смисъл съдът не може да преценява самостоятелно предпоставките за допустимост на искането по чл. 537, ал. 2 ГПК.