Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2019

1/ Действията на Министъра на отбраната по извършване на оглед и констатиране начина на стопанисване на отдадения под наем обект, по необявяване на процедура за търг за същия този обект, както и по приемане на наемните вноски за периода на ползване на обекта и издаване на фактури за тези вноски, в т. ч. бездействията му – непредприемане на каквито и да било действия повече от 10 години за прекратяване на договора, непредприемане на дадените му по закон принудителни действия, представляват ли „съгласие по смисъла на закона?; 2/ Фактът на осчетоводяването на постъпилите от „ Рострой” ООД към Министерство на отбраната преводи, като наем по сметка „401 Доставчици „ и издаването на фактури с основание „наем„, като действия по Закона за счетоводството, съставляват ли конклудентни действия за изразяване на съгласие и непротивопоставяне на ползването на недвижим имот след изтичане на срока на договора за наем за този имот?; 3/ При наличието на действия от страна на наемодателя на недвижим имот, макар и този имот да е държавна собственост, които сочат на съгласие и непротивопоставяне от негова страна на ползването на имота и след изтичане на срока на действие на договора за наем, поражда ли се основание за претендиране на обезщетение за ползване на имота, по арг. от чл. 236, ал. 2 ЗЗД или се дължи наем за този период?; 4/ При недоказани права / правомощия от страна на наемодателя да се разпорежда с имота, предмет на договора за наем и при съставен АДС петнадесет години след датата на сключване на договора за наем, валиден ли е този договор за наем, въз основа на който се претендира плащане на обезщетение? Всички въпроси са обосновавани в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с формално позоваване на нормата.