Определение №****/**.**.2014 по дело №****/2014

касаторът е посочил, какво приема ВКС под „Откриване на нарушението”. Липсва и мотивирано изложение на различията в правните разрешения на въззивния съд и ВКС. Решаващите мотиви на въззивния съд са, че заповедта страда от порок - липсва един от съществените елементи, визирани в нормата на чл. 195 КТ – не е посочено, кога точно е извършено нарушението. Във връзка с тези мотиви касаторът не е поставил въпрос. Липсата на правен въпрос в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК означава липса на общо основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно разясненията в ТР №1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1 касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като касационният съд не е длъжен и не може да го извежда от твърденията на страната и от сочените от нея факти и обстоятелства в касационната жалба. Отсъствието на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК има за последица недопускане на касационното обжалване, тъй като в този случай не могат да се изложат и допълнителните основания, които съгласно разясненията в цитираното тълкувателно решение са изчерпателно посочени от законодателя хипотези при наличието, на които се проявява общото основание – разрешения от въззивния съд правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Следва да се има предвид, че останалите мотиви във въззивното решение, третиращи момента, от който наказващият орган е могъл да открие нарушението не променят изводите на окръжния съд за незаконосъобразност на уволнението. Цитираната в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК задължителна съдебна практика /решение по гр. дело №1036/2011 г. на ВКС, ІV г. о., решение по гр. дело №858/2010 г. на ВКС, ІV г. о., решение по гр. дело №918/2012 г. на ВКС, ІV г. о., решение по гр. дело №108/2011 г. на ВКС, ІV г. о./ отразява правните разрешения на ВКС, формирани по реда на чл. 290 ГПК относно тълкуване на понятието „откриване на нарушението”, използвано в разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ и засяга хипотези, различни от настоящата, а именно случаи, при които времето на извършване на нарушенията е установено, а споровете са били за времето на откриване на нарушенията. Настоящият случай е друг, отнася се за липсата на мотив в заповедта по чл. 188, т. 2 КТ относно времето на извършване на нарушението. За това и въпросите, които са разрешени във въззивното решение по това обстоятелство не са идентични с въпросите, разгледани в касационните решения, посочени по- горе. С тези съдебни решения касаторът не обосновава отклонение от решаващите изводи на въззивния съд за незаконосъобразно приложение на чл. 195, ал. 1 КТ. Посочените от жалбоподателя касационни решения не релевират основания за допускане на касационно обжалване във връзка със съдържащите се в тях отговори на правни въпроси поради липсата на формулиран в приложението конкретен правен въпрос, който да е идентичен с разгледаните в тях въпроси. Вместо основания по чл. 280, ал. 1 ГПК жалбоподателят е посочил нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК, които не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК, респективно не релевират основания за допускане на касационен контрол.