Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2019

приложим ли е искът по чл. 135 ЗЗД по отношение на авалиста на запис на заповед, тъй като е разрешен от въззивния съд в съответствие с практиката на Върховния касационен съд / р.№386/25.03.15г. по гр. д.№1490/2014 г. на ІV г. о.; р.№26/24.04.14г. по т. д.№1027/2013 г.,ІІ т. о.; р.№104/25.07.16г. по гр. д.№5345/2015 г. на ІІІ г. о./Отговорът на поставения въпрос, следва да бъде изведен като се съобрази правната характеристика на авала като едностранна абстрактна правна сделка, по силата на която авалистът поема задължение да изпълни менителнично задължение на друго лице хонорат. Авалът има обезпечителна функция и цели да създаде по-голяма сигурност за изпълнение на задължението на лицето, за което се дава, тъй като авалистът е солидарно отговорен с издателя на ефекта. Авалът има обезпечителна функция и цели да създаде по-голяма сигурност за изпълнение на задължението на лицето, за което се дава. Авалистът от своя страна не може да противопостави на приносителя на запис на заповед възражения, които би могъл да наведе хоноратът. При логическото и систематическото тълкуване на разпоредбите на чл. 485, ал. 2 ТЗ и чл. 461 ТЗ се налага изводът за самостоятелния и неакцесорен характер на задължението на менителничния поръчител. Задължението на авалиста, макар и да обезпечава изпълнението на задължението на издателя на записа на заповед, представлява самостоятелно задължение с различен правопораждащ юридически факт, а именно отделната едностранна правна сделка-авал. С оглед на тази характеристика на менителничното поръчителство за авала не се прилагат разпоредбите на чл. 146, ал. 3, чл. 147 и чл. 148 ЗЗД. Записът на заповед от своя страна е също абстрактна правна сделка, по силата на която издателят безусловно се задължава да заплати на приносителя посочената в книгата сума. Основание за издаването на записа на заповед може да бъде и каузално правоотношение, като в този случай записа на заповед служи за обезпечение на неговото изпълнение. При тези съображения следва извода, че задълженията на издателя на менителничния ефект и на авалиста произтичат от самостоятелни правни сделки, а с оглед абстрактния им характер, като съществременно авалистът отговаря както лицето, за което е поръчителствал. Следователно лицето, подписало запис на заповед е надлежна страна по предявен срещу него иск с правно основание чл. 135 ЗЗД. Пасивната му легитимация се определя от едностранната абстрактна сделка – авал, а не от евентуалното казуално отношение, по което страна би могъл да бъде издателят на записа на заповед.