Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1) при обявен престой със заповед на работодателя, следва ли да се изключи ползването на платен/неплатен отпуск или отпуск за временна неработоспособност от дните на престой, и обуславя ли незаконосъобразност на прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ включването на тези дни в общия период на престой; 2) при обявен престой със заповед на работодателя, следва ли да има съдебен контрол по отношение на конкретното проявление на организационно-техническите или икономическите причини за спиране на работата и целесъобразността им при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ; и 3) при обявен престой със заповед на работодателя и цялостно спиране на обособена дейност, изпълнявана от служители от различни звена, при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ необходимо ли е да се спира работата на звеното, към което е организационно подчинен уволнения служител, когато трудовите задължения както на конкретния служител, така и на служители със сходни трудови функции, но организационно подчинени на други звена са изцяло преустановени, т. е. спирайки работата на тези служители, работодателят на практика спира изцяло една обособена дейност и спирайки работата на звеното, не се налага спиране на работата на конкретния служител. По отношение на първите два въпроса жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, тези въпроси да са разрешени от въззивния съд в противоречие с решение №92/14.04.2016 г. по гр. д. №4515/2014 г., решение №298/28.10.2014 г. по гр. д. №977/2014 г., решение №26/04.03.2022 г. по гр. дело №1785/2021 г. и решение №109/07.07.2022 г. по гр. дело №2271/2021 г. на IV-то гр. отд. на ВКС (в тази връзка съдът не обсъжда сочените от касатора: определение №261/06.04.2022 г. по гр. дело №3128/2021 г. и определение №50098/27.02.2023 г. по гр. дело №3076/2022 г. на III-то гр. отд. на ВКС, определение №50694/29.09.2022 г. по гр. дело №763/2022 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и въззивно решение №182/08.07.2021 г. по възз. гр. д. №402/2021 г. на Русенския окръжен съд, които не формират практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). По отношение на последния правен въпрос касаторът навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като излага съображения, този въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Твърди се и че обжалваното въззивно решение било очевидно неправилно, но без да се излагат каквито и да било съображения за наличието на това основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК за допускане на касационно обжалване.