Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Преценката на въззивния съд - дали иск с правно основание чл. 2в ЗОДОВ съдържа достатъчно твърдения за конкретни факти, представляващи съществено нарушение на ПЕС, представлява ли преценка относно допустимостта на иска, или е преценка относно неговата основателност?

Когато в искова молба с искане за репариране на вреди, произтичащи от правораздавателната дейност на ответника, са наведени твърдения за пороци в аналитичната и оценъчна дейност на съда при решаване на делото, за неправилно приложение на конкретна правна норма, както и за едностранчив/субективен анализ на доказателствата по делото, с което е нарушено признатото ПЕС право на справедлив процес, достатъчни ли са тези твърдения, за да се обоснове правният интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 2в ЗОДОВ и необходимостта от разглеждане на делото по същество?

Когато ищец по иск с правно основание чл. 2в ЗОДОВ се позове на решение на ЕСПЧ, в което е прието, че противоречивото решаване от страна на съдилищата на идентични правни казуси е съществено нарушение на чл. 6 КЗПЧОС идентичен с чл. 47, ал. 2 ХОПЕС (решение по делото Rakic and Others v. Serbia, пар. 43, Tudor Tudor v. Romania, пар. 29, решение по делото Stefamca and Others v. Romania), и обосновава иска си с твърдения, че делото му е било решено в противоречие с установената съдебна практика по приложението на чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД, длъжен ли е съдът да разгледа делото по същество, ако искът е предявен от ищец, за когото е налице правен интерес и е насочен срещу надлежен ответник - процесуален субституент на държавата?

В производството по реализиране на отговорността от дейността на правораздавателните органи по реда на чл. 2в ЗОДОВ, има ли правомощия сезираният съд да преценява процеса по събиране и анализ на доказателствата и установяване на фактите във влязлото в сила решение на друга национална юрисдикция от гледна точка на съответствието им с IIEC, и следва ли тази преценка да се извърши при разглеждане на делото по същество, или това може да бъде направено и при проверка за допустимост на иска?

Посочените в исковата молба твърдения за наличието на пороци в аналитичната дейност на съда, както и за едностранчив/субективен анализ на събраните доказателства, в резултат на което ответният съд е постановил неправилно съдебно решение, представляват ли по същността си твърдения за нарушаване на правото на справедлив процес, закрепено в чл. 47, ал. 2 ХОПЕС и чл. 6 КЗПЧОС?

При посочена правна квалификация в исковата молба (която следва да бъде преценена от сезирания първоинстанционен съд), и твърдения за неправилност на влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд поради нарушение на общностна норма (които следва да бъдат преценени пак от сезирания първоинстанционен съд), допустим ли е изводът на въззивния Варненски апелативен съд, че в исковата молба се излагат твърдения, съставляващи „оплаквания за неправилност на отменителното решение на апелативния съд и несъгласие с мотивите и с постановения краен резултат по него?