Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Поставените въпроси удовлетворяват изискването за общ селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, но не са решени в противоречие с практиката на ВКС – допълнителната предпоставка по т. 1 на същата разпоредба.

Отговор на първия и четвъртия въпрос относно теченето и прекъсването на придобивната давност се съдържа в закона, който в чл. 81 ЗС и чл. 116 ЗЗД посочва хипотезите на прекъсване на придобивната давност. Прекъсването на давността се изразява в извършване на действие по отстраняване на владелеца от имота, предявяване на права по съдебен ред или установяване на фактическа власт върху същия имот от трето лице, т. е. във фактическо въздействие върху самия имот или заявяване на права за имота по съдебен ред. Започналата да тече в полза на ищците придобивна давност може да бъде прекъсната чрез предявяване на иск, с който невладеещите собственици заявяват правата си върху имота, или чрез признаване на техните права от страна на владелците. Само по този начин владението може да бъде обезпокоено, респ. прекъснато. Въззивният съд се е съобразил със съдебната практика по посочените разпоредби, нито една от които не може да се тълкува в смисъл, че разрешение за строеж и нотариален акт, издадени в полза на едно лице прекъсват придобивната давност на друго лице, владеещо имота. Разрешението за строеж е административен акт без вещноправни последици, а формулираните от касаторите втори и трети въпрос не са разрешавани в обжалваното решение, поради което не е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК. И. на придобивната давност е приложен в съответствие с практиката на ВКС. Въззивният съд е изложил, че е налице както обективният, така и субективният елемент на придобивната давност, следователно и петият формулиран въпрос не осъществява специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Не е налице и никоя от предпоставките по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационнния контрол. Неоснователно е позоваването от касаторите на очевидна неправилност на обжалваното решение, в което противно на твърденията на касаторите са изложени изводи за субективното отношение на С. Р. и са обсъдени писмените доказателства, на които касаторите са основали своето твърдяно право като са дадени обосновани и логични отговори на доводите им.