Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Допускането на касационното обжалване на въззивното определение е предпоставено от разрешаването на материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1- т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност – чл. 280, ал. 2 ГПК.

Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес формулирането на правния въпрос е задължение на касатора, като този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол. Същият следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. ВКС може единствено да уточни и конкретизира този въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/.

В случая предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на частната касационна жалба до разглеждане не са налице. Жалбоподателката не е формулирала никакъв правен въпрос, а вместо това в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са направени общи оплаквания за неправилност на постановеното определение, които не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящото производство по селектиране на касационната жалба. Предвид липсата на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да се изследва и наличието на допълнителните такива по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК, във връзка с които в изложението липсва обосновка.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че обжалваното определение е постановено в съответствие с дадените в т. 6 на ТР №7/2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения, според които вписването на искова молба може да бъде отказано, ако същата не отговаря на изискването за идентификация на страните и имота, което изключва приложното поле на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, които не се релевират от касаторката.