Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Може ли и как следва съдът да обоснове своето решение, като се позове на допустими и относими по делото доказателства, които са косвени по своя характер, но същите са в полза поотделно и на двете страни?;

Как въззивният съд следва да оценява писмени доказателства (в конкретния случай разписен лист), на чийто хартиен носител са извършвани зачертавания на записи от значение за делото, без да е отбелязано нито лицето, извършило тези зачертавания, нито основанията за зачертаването?;

При установяване на идентичност на имот, съгласно титул за собственост (в случая – нотариален акт), разписен лист и идентификатор, съгласно кадастралната карта и кадастралния регистър, описан в трите доказателствени източника по различен начин, без общи индивидуализиращи белези, които да послужат за отправна точка, следва ли въззивният съд да установи тази идентичност съобразно трите доказателствени източника и ако не е в състояние – как следва да се произнесе по отношение на допустимостта, относимостта и необходимостта на тези три доказателствени източника поотделно?;

Как въззивният съд следва да даде правна оценка на факти, които са се осъществили в момент значително предхождащ (с около 37 години) влизането в сила на относим нормативен акт (в случая – ЗСПЗЗ) и следва ли да извърши повторна оценка на тези факти и към момента на влизане в сила на този нормативен акт?;

Следва ли въззивният съд, в постановеното от него съдебно решение, да се произнесе изрично по всички наведени от въззивника във въззивната жалба възражения?;

Как въззивният съд следва да тълкува експертиза, с която са събрани доказателства, които удостоверяват факти, неблагоприятни за една от страните, ако тази страна не е възразила срещу заключението й и следва ли самото неоспорване да се приема за доказателство срещу неоспорилата страна?;

Следва ли извършване на правната оценка на фактите и доказателствата по спора и свързаните с нея логически съждения, въззивният съд да приложи правилата на аристотеловата логика?