Определение №****/**.**.2014 по дело №****/2014

си, не е правно разрешение, прието от въззивния съд. Съдебният състав не е приел, както неправилно поддържа жалбоподателя, че предоставянето на родителските права на майката е основание – единствено и достатъчно за даване на разрешение относно издаването на необходимите лични документи, свързани с пътуването на децата в чужбина, както и с извеждането им от Република България във връзка с пътуването им в чужбина, в указаните в исковата молба държави. Приетите правни разрешения по спора по чл. 127а, ал. 2 СК са други. В мотивите на обжалваното решение са обсъдени обстоятелствата, обуславящи интереса за децата да пътуват до съответните държави. Ето защо следва да се приеме, че цитирания въпрос е формулиран в хипотеза, различна от разгледаната от окръжния съд, който не е определил упражняването на родителските права, като единствено и достатъчно основание за даването на разрешение децата да пътуват с майката в чужбина, както и не е игнорирал интереса на децата при преценка на въпроса за извеждането им от Република България и пребиваването им в К. и държави от Европейския съюз. Напротив съдът е преценявал обосноваността на този интерес със заявените от ищцата условия на живот в К. и е приел тяхната релевантност за обезпечаване на безопасното им пребиваване и живот в съответните страни, за осигуряване на необходимите грижи за тяхното отглеждане и възпитание през време на престоя в чужбина. Освен това доказването на интереса на децата от разрешението по чл. 127а, ал. СК неправилно се възлага на съда във въпроса на касатора. В гражданският процес основаващ се на състезателното начало, страните са субекти на доказването, а съдът е участник в тази процесуална дейност, но не е неин субект. Тези съображения налагат извод за това, че във въпроса на касатора не се съдържат разрешенията, приети от окръжния съд, т. е. въпросът е въведен, без да се съобрази произнасянето на въззивната инстанция. От изложеното следва, че с въпросът, цитиран по – горе касаторът не е въвел основание за допускане на касационен контрол, отговарящо на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В ТР №1/2009 г. на ОСГКТК е прието, че касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. В случая невъвеждането по надлежния ред на правен въпрос е самостоятелно основание за недопускането на касационен контрол. Приложението не съдържа обосновка на правните разрешения, по които се е произнесъл въззивния съд, а оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК, които не релевират основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като твърденията за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК, а в производство по чл. 290 ГПК, ако бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Въпреки, че твърди наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, касаторът не е обосновал допълнително основание по т. 3 на разпоредбата, защото не е посочил правни въпроси, по които въззивния съд се е произнесъл и не е посочил практика, която счита за неправилна или неактуална, съответно не е изложил доводи за насоката, в която същата практика следва да бъде развита, както и не е посочил правни разпоредби, които намира за непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика, по прилагането им / в този смисъл са разясненията в ТР №1/2009 г. на ОСГКТК, т. 4/.