Определение №****/**.**.2017 по дело №****/2017

1) когато ищецът твърди, че е лишен от субективното му право на пенсиониране, а представи доказателства, че към датата на завеждане на исковата молба вече го е упражнил, налице ли е правен интерес от предявяване на иск за защита на това субективно право; 2) следва ли в случаите, когато лицето е било осигурявано от двама работодатели за всички осигурени рискове, да бъде приложен чл. 45а, ал. 1 Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) и времето, за което са внесени осигурителни вноски на основание чл. 9а, ал. 2 КСО, да се зачита за осигурителен стаж от трета категория във връзка с придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО; и 3) разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10 (предл. първо) от КТ, в редакцията ДВ, бр. 25/2001 г., включва ли кръга от работници и служители, придобили право на намалена пенсия за осигурителен стаж и възраст, чиито трудови договори могат да бъдат прекратявани на това основание, или се отнася само за трета категория труд. По отношение на първия – процесуалноправен въпрос, жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с т. 1 от тълкувателно решение №8/27.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. По отношение на останалите два – материалноправни въпроса, касаторът навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поддържа, че по тези правни въпроси няма съдебна практика, формирана след последните изменения на КСО и КТ, а отговорът на въпросите ще допринесе за точното прилагане на закона и развитие на правото.