Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2020

не обосновават допускането на касационно обжалване на въззивното решение. Въпросите по приложението на чл. 66 и чл. 228 КТ касаят само един от решаващите изводи на въззивния съд – относно начина на определяне на брутното трудово възнаграждение като основа на изчисляване на обезщетенията, с оглед на което разрешаването му по различен начин от касационния съд само по себе си не би довело до различен резултат по спора. Освен това, сочената в тази връзка практика на ВКС не обуславя наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Даденото от въззивния съд разрешение не е в противоречие с това по гр. д. №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]3736/2015[/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. ІV ГО, според което „нормите на КТ, регламентиращи размерите на обезщетенията, са норми с императивно установен минимум и работодателят може да се отклони от тях само в интерес на работника – това не е отречено, а е споделено от въззивния съд в случая. Не е отречена, а е споделена от въззивния съд и възможността страните по трудов договор да уговорят клаузи, които са по-благоприятни за работника/служителя от установените в закона или КТД, в какъвто смисъл е даденото ВКС разрешение по гр. д. №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]2624/2017[/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. ІV ГО. С оглед тази непротиворечива практика и неизлагането от касатора на мотиви за необходимостта от изоставянето й /съобразно даденото от ОСГТК в т. 4 ТР №1/2009г. разрешение/ не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по първия изрично формулиран в изложението въпрос. А практиката по гр. д. №2648/2015г. ІV ГО, по гр. д. №969/2009г. ІІІ ГО и по гр. д. №1810/2009г. ІV ГО, според която „при спор за размера на обезщетението следва да се зачете определеният между страните по трудовия договор по-висок размер от нормативно определения“, е неотносима – в случая нито се твърди, нито е прието за установено между страните да е уговорен по-висок размер от определения по чл. 222, ал. 3 и чл. 228 КТ и с КТД. Неотносими към спора са и въпросът и сочената практика на ВКС /по т. д. №118/2019г. ІІ ТО, по т. д. №739/2010г. І ТО, по гр. д. №2918/2018г ІІІ ГО/ относно приложението на чл. 20 ЗЗД – ищецът не е основал претенцията си на твърдение за несъобразяване на дължимия му се размер обезщетение с уговорения с трудовия договор размер на трудовото му възнаграждение, за да се търси действителната обща воля по него чрез тълкуването му по предвидените в посочената разпоредба правила.