Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2019

е обусловил правната воля на съда, разгледал визираните в разпоредбата на чл. 517, ал. 3 ГПК предпоставки и достигнал до извод, че същите са се осъществили. Не се установява обаче наличие на поддържаното селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно формираната в решение №77 от 16.06.2012 г. по т. д.№573/2011 г. на ВКС, ТК, Второ отделение и в решение №101/25.06.2012 г. по т. д.№877/2011 г. на ВКС, ТК, Второ отделение практика на касационната инстанция, предпоставките за прекратяване на търговско дружество в хипотезата на чл. 517, ал. 3 ГПК са уредени точно и изчерпателно в разпоредбите на чл. 517, ал. 1 и ал. 3 ТЗ. Прекратяването предполага насочване на принудително изпълнение върху дела на ограничено отговорен съдружник в дружеството за задължения на съдружника към трето лице, взискател по образувано изпълнително дело. Принудителното изпълнение, съгласно чл. 517, ал. 1 ГПК, започва с налагане на запор от съдебния изпълнител върху дела на съдружника - длъжник, който се вписва в Агенцията по вписвания. След налагане на запора съдебният изпълнител връчва на дружеството изявление по чл. 517, ал. 3, изр. 1 ГПК за прекратяване участието на длъжника като съдружник, като последното настъпва от момента на връчване на изявлението на взискателя, а след изтичане на тримесечен срок от връчване на изявлението овластява взискателя да предяви иск пред съда за прекратяване на дружеството, ако вземането, предмет на принудителното изпълнение, не бъде удовлетворено до този момент. При кумулативното наличие на посочените законови изисквания сезираният съд може да отхвърли иска, само ако в хода на разглеждането му се установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника част от имуществото, определена по правилото на чл. 125, ал. 3 ТЗ или че вземането на взискателя е погасено - независимо дали от дружеството, длъжника или от трето лице. В случая изводите на въззивния съд са в пълно съответствие с даденото разрешение, споделяно изцяло и от настоящия състав, като всъщност касаторът предпоставя възприето от съда становище, че връчването на ответника от ЧСИ на изявлението на взискателя за прекратяване участието на съдружника-длъжник в дружеството, не е било редовно осъществено на 13.02.2015 г. Както бе посочено обаче, въззивният съд е приел, че връчването е извършено редовно именно на 13.02.2015 г., респективно развитите съображения, за основателност на иска и при нередовно връчване от ЧСИ на изявлението на посочената дата, представляват единствено евентуален довод/допълнителен аргумент в подкрепа на формирания краен извод.