Определение №****/**.**.2021 по дело №****/2021

не се установява наличие на бланкетно поддържаното от касатора селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т. 4 ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, визираното основание е налице, когато се прилага неясна, непълна или противоречива законова разпоредба и тълкуването й е наложително, тъй като липсва съдебна практика в тази насока или когато, макар и непротиворечива, създадената по прилагането й съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и следва да бъде изоставена. В случая разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК е ясна пълна и непротиворечива, като е несъмнено, че по иск за съществуване на договор /какъвто е искът за обявяване нищожността на процесния договор за кредит/, размерът на цената на иска е стойността на договора /размерът на уговорения кредит/, а и по приложението на визираната законова разпоредба е създадена константна, споделяна от настоящия състав практика на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил изцяло. Също така съобразно дадените от различни състави на ВКС разяснения и в случай на предявен осъдителен иск за връщане на недължимо платени лихви по договор за кредит с въведено възражение за неравноправен характер на договорната клауза относно определянето на тези лихви, цената на иска е в размер на търсената сума по чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, като само при оспорване на отделни клаузи, когато договорът би могъл да се прилага между страните и без обявените за нищожни клаузи /и искане на обявяване на нищожност на целия договор не е предявено/, паричната оценка на предмета на делото не съвпада със стойността на договора, а същият ще е приложим между страните без нищожните си части /чл. 26, ал. 4 ЗЗД/, поради което и стойността му не следва да е определяща за цената на иска.