Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от Апелативен съд Варна е може ли, след изменението на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ и приемането на решение №СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, ВтЕЦ да попадне последователно в две ценови категории в рамките на едногодишен период, определени в т. 1.7. и т. 1.8. от същото решение, съответно произведената от централата електроенергия да подлежи на преференциално изкупуване от обществения доставчик и от крайните снабдители по т. 8 и т. 9 от решение Ц-010/30.03.2011 г. на КЕВР за достигнатото нетно специфично производство на електрическа енергия, съответно до 2 000 KWh и до 2 300 KWh, като едва след изчерпване и на втория праг за определяне на преференциални цени изкупуването да стане по цени за излишък на балансиращия пазар. В отговора се прави извод, че въззивната инстанция правилно е преценила лисата на възможност за ищеца касатор да получи в рамките на една календарна година последователно две преференциални цени. Прави се позоваване на решение №60073/2021 г. по т. д. №1184/2020 г., решение №60105/2022 г. по т. д. №1185/2020 г., определение №146/2022 г. по т. д. №798/2021 г. на ВКС, ТК и др., с които е прието, че съгласно изменението на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ общественият доставчик, съответно крайните снабдители са задължени да изкупуват произведената електрическа енергия до размера на нетното специфично производство по преференциални цени, а за количествата, които го надхвърлят, по цени за излишък. От ответника по касация се претендира присъждане на разноски съобразно представен списък.