Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

1/ При разглеждане на предявени обективно съединени искове за имуществени и неимуществени вреди, формулирани от ищеца в размер на 50 000 лв., кой е родово компетентният съд – районен или окръжен?; 2/ Допустимо ли е съдът да разширява правомощията си по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, като извършва преценка на представените с исковата молба доказателства в срока на извършване преценка по редовност на исковата молба по реда на чл. 129, ал. 1 ГПК?; 3/ Приложното поле на чл. 129, ал. 2 ГПК включва ли служебната преценка на съда за наличие на изискванията на чл. 127, ал. 2 ГПК?; 4/Изчерпателно ли е изброяването в нормата на чл. 129, ал. 2 ГПК на изискванията, на които не отговаря исковата молба, и при които изисквания съдът дължи указания на страната?; 5/ Допустимо ли е, след като делото е образувано пред окръжен съд и впоследствие изпратено на районен съд като родово компетентен, районен съд да пренебрегва служебното начало и да не извърши проверка по допустимост на исковете пред районен съд като родово компетентен? Дължи ли произнасяне районен съд относно родовата компетентност, когато делото е изпратено на същия по подсъдност от окръжен съд?; 6/ Следва ли, след като е сезиран от процесуалния представител на страната, че няма връзка с клиента си относно плащането на държавната такса и е поискал удължаване на срока до определена дата, съдът да се съобрази с тази дата?; 7/ Налице ли е отказ от правосъдие, предвид че съдът изрично е уведомен от процесуалния представител на ищеца, че в указания срок ще бъде затруднен да изпълни дадените от съда указания, и въпреки това съдът не се съобразява с посочения като възможен срок за изпълнение на указанията от страната и се произнася с по – кратък такъв?; 8/ Нарушава ли се правото на защита, прокламирано в чл. 2 ГПК, след като ищецът е представил пред съда доказателства, с които разполага, и при проверка на исковата молба по реда на чл. 129 ГПК съдът по свой почин решава да изисква доказателства в оригинал – в случая заверена присъда от друг съд?; 9/Налице ли е отказ от правосъдие, предвид че съдът изрично е уведомен от процесуалния представител на ищеца, че в хода на дадения от съда срок за изпълнение на указания процесуалният представител е във влошено здравословно състояние и в невъзможност да се справи с указания от съда срок?; 10/ Влиза ли в приложното поле на чл. 7 ГПК търсенето от страна на съда на допълнителни доводи и дерогиране на фактическите твърдения и правни доводи на ищеца, различни от заявените от него в представената искова молба? Поддържа наличието на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като твърди, че определението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №8/01.02.2012г. по гр. д. №1011/2011г. на ВКС, IV г. о., решение №21/16.03.2022г. по гр. д. №2061/2021г. на ВКС, II г. о., решение №76/26.05.2013г. по т. д. №918/2012г. на ВКС, I т. о. и решение №51/30.04.2014г. по т. д. №1977/2013г. на ВКС, II т. о.