Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се поддържа, че по тях липсва съдебна практика: 1/ Дали релевирането на права върху конкретна парична сума, а не право върху стойност, която парите изразяват, обосновава процесуална легитимация за предявяване на специалния отрицателен установителен иск по чл. 440 ГПК; 2/ Изключва ли възможността да се претендира определена парична стойност /вземане/ като недължимо дадено по реда на чл. 55, ал. 1 ЗЗД правният интерес на солвенса да предяви иск по чл. 440 ГПК, когато паричните знаци са превърнати в обект на принудително изпълнение, насочено към акцепиенса; 3/ Дали когато ищецът по отрицателен установителен иск по чл. 440 ГПК твърди, че е титуляр на право на собственост върху имуществото, върху което е насочено принудителното изпълнение, това е въпрос на материална, а не на процесуална легитимация и на липса на правен интерес; 4/ Дали при уважаване на иск по чл. 440 ГПК по отношение на конкретна парична сума /от позицията на вещноправния режим на паричните знаци/, респ. – по отношение на парите като стойност – обект на притезание /на вземане/, преведена погрешно в запорирана банкова сметка, последиците, предвидени в чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК, са достатъчни, за да обосноват правен интерес от водене на отрицателен установителен иск вместо осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и 5/ Дали може засягането на права върху парични знаци /които, освен като вземане, са индивидуализирани и могат да бъдат разглеждани и като особени движими вещи/, върху които е насочено принудително изпълнение, за което ищецът е трето лице, да обосноват правен интерес от иск по чл. 440 ГПК, вместо иск за присъждане право върху стойност, които парите изразяват, а именно право на вземане.