Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2018

– „ 1. Може ли акционер да предяви осъдителен иск по чл. 71 ТЗ за защита на членствени права, засегнати от поведението на изпълнителния директор на АД, когато акционерът би могъл да предяви и установителен иск по чл. 71 ТЗ?; 2. „Осъдителният иск с правно основание чл. 71 ТЗ представлява ли субсидиарна форма на защита и допустим ли е само когато няма друг начин на защита, предвиден в закона?; и 3. „Необходимо ли е да бъде разрешен със сила на пресъдено нещо преюдициалния въпрос дали ищецът е акционер, за да бъде допустим предявен осъдителен иск за защита на членствени права?” . Частният касатор е поддържал, че произнасянето на въззивния съд по първия и втория от формулираните правни въпроси е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като с осъдителния иск ищецът би получил по-пълен обем на защита, поради което е безпредметно да води две съдебни дела, едното, от които с предмет установителен иск по чл. 71 ТЗ. По отношения на третия въпрос, частният касатор поддържа, че очевидно неправилно въззивният съд е обусловил допустимостта на осъдителен иск по чл. 71 ТЗ във вр. с чл. 179 ТЗ с влязло в сила решение по установителен иск за преюдициалния въпрос.