Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2018

е достатъчно основание за недопускане на касационното производство, съгласно задължителните указания в ТР №1/2009 г. по тълк. дело №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Доколкото би могла да се приеме допустима конкретизация, съобразно дадените на настоящата инстанция правомощия с цитираното Тълкувателно решение, и въпросът се сведе до това какъв е реда за налагане на финансова корекция, във връзка с изпълнението на договор за безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма, субсидирана от ЕС със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове, сключен преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ и по кой процесуален ред, респ. съд, подлежи оспорването й - граждански или административен, то би бил удовлетворен единствено общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. С цитираните определения на ВКС и смесен състав на ВКС и ВАС не се обосновава допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Същите са постановени в хипотеза на сключени п р е д и в л и з а н е в сила на ЗУСЕСИФ договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, н о и производството по установяване и налагане на финансова корекция, във връзка с изпълнението им, също е инициирано п р е д и в л и з а н е в си л а н а ЗУСЕСИФ / издадени актове за установяване на частно държавно вземане преди влизане в сила на закона /. След влизане в сила на ЗУСЕСИФ, независимо от основанието за предоставяне на безвъзмездната финансова помощ, предходно на влизането на закона в сила – чрез заповед на съответния управляващ орган или с договор, няма логично основание да се изключи приложимостта на един и същ ред за установяването на финансова корекция - този, предвиден в чл. 73 от закона - индивидуален административен акт на ръководителя на управляващия орган, чието оспорване е по административноправен ред. За бенефициента не би била налице невъзможност да се защити, съобразно предвидения по АПК ред, съгласно ал. 4 на същата разпоредба, както и в самата процедура по издаването на решението на ръководителя на управляващия орган, с което се определя по основание и размер финансовата корекция – ал. 2 на разпоредбата. Пар.10, ал. 1 ПЗР ЗУСЕСИФ касае започнали п р е д и влизане в сила на закона производства. Цитираната от жалбоподателя съдебна практика не дава изричен отговор на обуславящия въпрос - „ Кое действие поставя началото на производство за налагане на финансова корекция?„ , каквото жалбоподателят твърди, че са изготвените доклади на ОЛАФ и на Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз„. В същата практика, обаче, очевидно се изхожда от датата на издаването на акта за установяване на частно държавно вземане, който в настоящия случай следва влизането в сила на ЗУСЕСИФ. Нещо повече – в опр.№9 по гр. д..№36/2016 г. на петчленен състав на ВКС и ВАС, за определяне подведомствеността на спора се приема за релевантно дали исковото / в конкретната хипотеза / производство по установяване на вземането от финансова корекция е образувано преди или след влизане в сила на ЗУСЕСИФ, т. е. спорното производство по установяване на вземането предпоставя гражданскоправен ред за разглеждане само ако предхожда влизането в сила на закона. Доколкото и пар. 10, ал. 3 ЗУСЕСИФ визира „ изявление за финансова корекция„, то началото на производството не би могло да предшества индивидуализирането й по основание и размер. Дори да би се приело, че такава индивидуализация се съдържа в поканата за доброволно изпълнение, в настоящата хипотеза и тя следва влизането в сила на ЗУСЕСИФ. Никое от цитираните от жалбоподателя определения не може да се приеме, че определя подведомствеността на спора единствено и само съобразно основанието на получената безвъзмездна финансова помощ – граждански договор, като елемент от сложен и смесен фактически състав, сключен преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ, независимо от момента на установяване вземането от финансова корекция по основание и размер – в конкретните хипотези - с констативния по характер акт за установяване на частно държавно вземане.