Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Правният въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. В случая поставените от касатора въпроси не са правни, а фактически и са свързани пряко с правилността на въззивното решение, начина, по който са формулирани въпросите, и аргументите му в тази връзка, по същество представляват оплаквания за процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост по чл. 281, т. 3 ГПК, които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и само последните са предмет на разглеждане в производството по чл. 288 ГПК, а основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК се разглеждат в производството по чл. 290 ГПК, в случай че касационната жалба бъде селектирана. Ето защо по тези въпроси не може да бъде обосновано общо основание за допустимост на касационното обжалване. В допълнение следва да се посочи, че въпросите, отнасящи се до това дали процесната сграда е законна, не са такива от значение за спора, тъй като дали една сграда е законна или не, респ. дали е търпима, има отношение към предпоставките за нейното запазване или събаряне, но не и към правото на собственост върху нея, поради което и незаконните сгради могат да се делят. Същевременно по всички въпроси касаторът не е обосновал и твърдяното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът не е обосновал с какво произнасянето по тези въпроси би имало приносно значение в правоприлагането при тълкуване на правните разпоредби по конкретни дела или при създаване на съдебна практика, не е посочено кои правни норми са непълни, неясни или противоречиви, нито се твърди, че по отношение на някои норми липсва съдебна практика, нито е обосновано съществуването на съдебна практика, създадена поради неточно тълкуване, нито изменения в законодателството и обществените условия, които да налагат осъвременяване на тълкуването на определени правни норми. Направеното позоваване на текста на законовата норма на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е достатъчно като обосновка на допълнителното основание за селекция по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК според изложеното в т. 4 ТР №1/2010 г. по т. д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.