Определение №****/**.**.2013 по дело №****/2013

1. Допустимо ли е при предявен само от купувача по предварителен договор иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД срещу продавача съдът да осъди ищеца-купувач да заплати на продавача-ответник продажната цена, без изричен насрещен иск от последния за това, респ. 2. допустимо ли е решение, в което съдът се е произнесъл по непредявен от страната иск. Счита, че като ищецът безусловно е осъден да заплати цената на имота без ответникът да е предявил насрещен иск съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Посочени са Р. №72/3.05.2011 г. на ВКС по т. д. №659/2010 г., І т. о.; Р. №436/3.07.2008 г. на ВКС по т. д. №174/2008 г., І т. о.; Р. №1159/30.12.2008 г. на ВКС по гр. д. №3834/2007 г., ІІІ г. о., както и решения във връзка с втория поставен въпрос. С оглед отхвърлителния резултат по иска с правно основание чл. 108 ЗС е формулиран следния въпрос: В кой момент собствеността преминава у купувача при обявен за окончателен предварителен договор за продажба на имот:1/ в момента, в който е влязло в сила решението за обявяване предварителния договор за окончателен или 2/ в момента, в който купувачът заплати изцяло продажната цена в срока по чл. 362, ал. 1, изр. 2 ГПК. Счита, че в противоречие с чл. 19, ал. 3 ЗЗД ОС-Шумен е приел момента, в който купувачът заплати цената, с което се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС с позоваване на Р. №66/1.06.1961 г. по гр. д. №50/61 г., ОСГК; ТР №84/6.09.1968 г. по гр. д. №74/68 г., ОСГК; Р. №1623/15.06.1957 г. по гр. д. №2988/57 г., ІV г. о. С оглед отхвърлителния резултат по искането за намаляване продажната цена на имота със стойността на избеното помещение е формулиран следния материалноправен въпрос: Следва ли да се уважи иск на купувача за намаляване на продажната цена на имота със стойността на принадлежащото към този имот избено помещение, ако продавачът не е изпълнил задължението си да му предаде принадлежащото към имота избено помещение, респ. ако избата се владее от трето лице, оспорващо собствеността на продавача. По този въпрос касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като не е открил съдебна практика. Формулиран е и процесуалноправен въпрос: Длъжен ли е съдът да изпълни задълженията си по чл. 146, ал. 1, т. 1, 2, 5 и ал. 2 ГПК, във връзка с който въпрос се твърди, че ОС-Шумен е игнорирал задълженията си по чл. 273 вр. чл. 146 ГПК в противоречие с практика на ВКС-Р. №172/23.02.2010 г. на ВКС по гр. д. №386/2009 г., ІІІ г. о.; Р. №644/12.10.2010 г. на ВКС по гр. д. №1269/2009 г., ІV г. о.; Р. №310/30.07.2010 г. по гр. д. №1086/2009 г., ІІ г. о. Формулирани са и следните процесуалноправни въпроси: Длъжен ли е съдът да мотивира определенията, с които отхвърля искане на страна съгласно чл. 254, ал. 1, предл. второ ГПК; Длъжен ли е съдът да назначи друго или повече вещи лица при оспорване заключение на експертиза. По първия въпрос касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради неоткрита съдебна практика. По втория въпрос счита, че съдът се произнесъл в противоречие с практика на ВКС-Р. №511/2.06.1993 г. по гр. д. №83/93 г., І г. о.; Р. №510/10.03.1978 г. по гр. д. №2854/77 г., ІІ г. о. Формулиран е и въпросът: Допустимо ли е фактът за предаване на владението върху изба да се приема от съда за доказан единствено и само въз основа на твърдения или правни оценки на вещо лице, по който счита, че Ш. се е произнесъл в противоречие с практика на ВС-Р. №712/10.05.1957 г. по гр. д. №2194/57 г., І г. о.; Р. №2056/13.10.1958 г. по гр. д. №5916/58 г., І г. о. Формулиран е и въпросът: Чл. 187, изр. 1 ЗЗД или чл. 108 ЗС следва да е правното основание при иск на купувач срещу продавач за предаване владението на имот, основаващ се на твърдението, че продавачът все още владее имота. Според ОС-Шумен правното основание на този иск е чл. 108 ЗС, а според касатора чл. 187, ал. 1 ЗЗД, във връзка с който въпрос не е открил съдебна практика-основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Приложени са копия от посочените съдебни решения.