Определение №****/**.**.2013 по дело №****/2012

1) относно правомощието (правото и задължението) на въззивния съд да се произнесе по несвоевременно направено правоотлагащо възражение на ответника, което не е наведено нито с отговора на исковата молба, нито в съдебно заседание; 2) следва ли въззивният съд да приеме за доказан или недоказан даден факт по делото, без да е изготвил доклад, без да е разпределил доказателствената тежест за този факт и без да е указал на страната, че не сочи доказателства за него, при положение, че първоинстанционният съд с доклада си също не е изпълнил задълженията си по чл. 146, ал. 1, т. 5 и ал. 2 ГПК, и при положение, че във въззивната жалба е направено оплакване във връзка с доказването на този факт; 3) при тълкуването на договора съгласно чл. 20 ЗЗД съдът изявената или предполагаемата воля на страните следва да установи; 4) относно вината, като елемент от фактическия състав за възникване на задължението за неустойка; 5) от какъв характер следва да е непредвиденото и непредотвратимото събитие, за да е налице непреодолима сила по смисъла на чл. 306 ТЗ, като единствено изключваща отговорността на длъжника в търговското право; 6) следва ли съдът да уважи лично възражение на един солидарен длъжник, направено от друг солидарен длъжник; и 7) относно правомощието на въззивния съд да разгледа спора по същество, без да е дал правна квалификация на спорното материално право, предмет на делото. По отношение на всеки един от правните въпроси, в изложението на жалбоподателката са наведени и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК.