Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2020

(първите два – процесуално-правни, а останалите материално-правни): 1. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички оплаквания във въззивната жалба или чл. 272 ГПК допуска единствено да препрати към мотивите на първоинстанционното решение? 2. Когато съдът установи, че родителят трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка, длъжен ли е да мотивира каква е основателната причина за това, за да отхвърли молбата за лишаване от родителски права? 3. Има ли законова възможност в производството по чл. 132, ал. 1, т. 2 СК съдът да допусне изключение от провежданата в материалното ни право забрана да не се черпят права от собствено противоправно поведение? 4. Какви са материално-правните предпоставки за лишаване от родителски права? и 5. Какво следва да е отношението на бащата към майката, за да отхвърли съдът молбата по чл. 132, ал. 1, т. 2 СК, въпреки че по делото е установена пълната дезинтересираност на майката към детето и това, че не е плащала издръжка? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване. По първите два обосновава довода, че въззивният съд ги е решил в противоречие с конкретни решения на ВКС по чл. 269, изр. 2 и по чл. 272 ГПК (допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), а по останалите – довода, че са от значение за точното прилагане на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК и за развитието на правото (допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). Претендира разноските по делото.