Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2017

1. В случай, че необходимостта да се отговори на въпрос, изискващ специални знания, възникне с оглед съдържащите се данни във вече прието по делото заключение на вещо лице, следва ли съдът да допусне нова експертиза в това число и служебно, на която да формулира изрично задача, с оглед конкретно възникнала нужда. 2. Следва ли съдът служебно да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената задача. 3. Според разпоредбата на чл. 127 ГПК /отм./, длъжна ли е страната да установи обстоятелствата, на които основава възраженията си, носи ли страната доказателствена тежест за фактите, от които извлича за себе си изгодни правни последици и когато тази тежест не е изпълнена, следва ли съдът да приеме, че фактите не са се осъществили и страната, която се позовава на тях, не може да извлече изгодните във връзка с тях правни последици. 4. Следва ли при приложението на разпоредбата на чл. 93в, ал. 1, т. 1 ЗАПСП съдът да приеме претенцията за основателна, само ако е доказано извличането в размера, твърдян в исковата молба или съдът следва да направи самостоятелен извод дали установеното в хода на съдебното дирене извличане е осъществено в количествено или качествено отношение, без да се съобразява с конкретния размер, посочен в исковата молба. 5. Обвързан ли е съдът от заключението на вещото лице или следва да го обсъжда и преценява заедно с останалите доказателства по делото. 6. Как следва да се прилага разпоредбата на чл. 95в ЗАПСП, вр чл. 93в, ал. 1, т. 1 ЗАПСП и в частност допустимо ли е фактите на извличане на съдържанието на базата данни или на съществена в количествено или качествено отношение част, да бъде доказвана и установявана с представянето на доказателства за единично или еднократно неправомерно използване на закрилян от ЗАПСП обект. Спрямо четвърти и шести от поставените въпроси се поддържа наличие на селективното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради значението им за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а спрямо останалите въпроси – че са решени в противоречие с практиката на ВКС.