Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2018

1/Предмет на исковете с правно основание чл. 60, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4 и т. 3 ЗБН ли е погасителният ефект на сделката и резултатът от същата в правната сфера на ответника? При положителен отговор на поставения въпрос, с оглед настъпилата промяна в правната сфера на лице извън страните по сделката, същото явява ли се необходим другар по делото и необходимо ли е конституирането му като страна?; 2/ С обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на Договор за финансово обезпечение с прехвърляне на права по вземания по банкова сметка, сключен по реда на ЗДФО, отменя ли се и настъпилият погасителен ефект от същия, при положение, че реализирането на залога по ЗДФО е автоматично? 3/ Включен ли е имплицитно в хипотезата на предвидената в чл. 60, ал. 1 ЗБН относителна недействителност и погасителният ефект на извършена сделка или действие? 4/ В какво се изразява намерението за увреждане с оглед разпоредбата на чл. 60, ал. 1, т. 3 ЗБН? 5/ Изключва ли нормата на чл. 14, ал. 3 ЗДФО приложението на чл. 60, ал. 2, вр. ал. 1 ЗБН при положение, че разпоредбата предвижда и други предпоставки за обявяване на сделката за относително недействителна, а не само поради времевия период, в който е сключена? 6/Приложима ли е нормата на чл. 14, ал. 3 ЗДФО за защита на сключени договори за финансово обезпечение с оглед на възможни последици от производства по несъстоятелност по отношение на всички лица или същата е приложима единствено за определени субекти със специален статут? 7/ Приложима ли е разпоредбата на чл. 14, ал. 3 ЗДФО единствено при прекратителна процедура на обезпечителя или и на обезпечения? 8/Налице ли е злоупотреба с право при сключване на договор за финансово обезпечение, при положение, че със същия е упражнено право на обезпечаване в противоречие с неговото предназначение, тъй като се цели погасяване на задължение чрез прихващане? По отношение на всички въпроси се твърди наличието на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като касаторът обосновава това основание с липса на съдебна практика по поставените въпроси.