Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

от изложението. Съгласно т. 4 на ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането на конкретен правен въпрос от ВКС ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а също и когато се налага тълкуване на неясни, непълни и противоречиви закони, с цел създаване на съдебна практика по тях или осъвременяването й. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В случая, по поставените от касатора въпроси не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, и съществува практика на ВКС, от която въззивният съд не се е отклонил. Произнасяйки се по наличието на съсобственост съдът извършва преценка и на пространствените предели, в които правото, предмет на делбата, се съпритежава, вкл. като съобразява значението на нанасянето на имотите в кадастралната карта по реда на ЗКИР и на измененията в тази кадастрална карта, инициирани от един или всички съделители според възприетото в практиката на съдилищата становище, че одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото (ТР от 23.02.2016 г. по тълк. д.№8/2014 г. на ВКС, ОСГК, Решение №50008 от 01.02.2023 г. по гр. д.№1745/2022г. на ВКС, І г. о.). В производството по иск за делба правото на собственост се установява с доказване на правопораждащите го факти. Пропускът да се отрази или неправилното отразяване в кадастъра на обекта на правото на собственост е основание за допълването му или поправянето му. Този пропуск не е пречка да се установи правото на собственост, както и да се прекрати съсобствеността (Решение №81 от 17.02.2012 г. по гр. д.№506/2011 г. на ВКС, І г. о.). Разпоредбата на пар. 1, т. 16 ДР ЗКИР (нова – ДВ, бр. 49/2014 г.) определя непълнотите или грешките в кадастралната карта като „несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри”. Когато тези несъответствия не са свързани със спор за право на собственост, поправянето им се извършва по административен ред. Когато непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта или кадастралния регистър са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаване на спора по съдебен ред съгласно действащата редакция на чл. 54, ал. 2 ЗКИР (ДВ, бр. 49/2014 г.).